Финансист

Гласът му ставаше все по-писклив от нервното напрежение; той изтри с ръка потта от лицето си и впери умолителен и почти безумен поглед в Каупъруд.

Каупъруд също се вгледа в него за няколко секунди — студено и равнодушно. Познаваше добре човешката природа и бе готов да разбере и най-странните прояви на хората, особено по време на критични ситуации, но налудничавото поведение на Стенър надхвърляше всякакви граници.

— С кого друг си разговарял, Джордж, след като се разделихме? С кого си се срещал? Какво ти каза Сенгстак?

— Същото, което ми каза и Моленхауър — да не давам повече пари на никого и при никакви обстоятелства и да си прибера колкото е възможно по-бързо петстотинте хиляди долара.

— И ти мислиш, че Моленхауър иска да ти помогне, така ли? — попита Каупъруд, безсилен да прикрие презрението, което се прокрадваше в гласа му.

— Да, мисля, че ще ми помогне. Че кой друг, ако не той, Франк? Той е една от най-авторитетните политически личности в града.

— Изслушай ме — започна Каупъруд, изгледа го втренчено и за миг замълча. — Какво ти каза да направиш с твоите акции?

— Да ги продам чрез „Тай и Ко“ и да внеса парите в хазната… освен ако ти не ги вземеш.

— И на кого ще ги продадеш? — попита Каупъруд, размишлявайки върху последните думи на Стенър.

— На всеки, който пожелае да ги купи на борсата, предполагам. Не знам.

— Така си и мислех — каза Каупъруд. — Точно това и очаквах. Те искат да упражнят натиск върху теб, Джордж. Просто се опитват да ти вземат акциите. Моленхауър те изнудва. Той знае, че аз не мога да направя това, за което ме молиш — да ти върна петстотинте хиляди долара. Иска да пуснеш акциите на борсата, за да ги грабне той. Повярвай ми, всичко е нагласено предварително. Направиш ли го, той ще ме спипа в лапите си или поне така си мисли — по-точно, така си мислят и той, и Бътлър, и Симпсън. Те искат да се възползват от положението и да завладеят местните трамвайни линии. Знам това, предчувствах го. През цялото време го очаквах. Моленхауър няма никакво намерение да ти помогне. В момента, в който продадеш акциите си, той ще престане да се интересува от тебе, помни ми думата. Мислиш ли, че ще си мръдне пръста, за да предотврати изпращането ти в затвора, след като престанеш да контролираш твоя дял от трамвайните линии. Не, няма да го направи. И ако си въобразяваш, че ще го направи, значи си по-голям глупак, отколкото предполагах, Джордж. Не се поддавай на страха, не губи разсъдъка си! Бъди благоразумен! Вникни в истината! Позволи ми аз да ти я обясня! Ако не ми помогнеш сега, ако най-късно утре до обяд не ми дадеш триста хиляди долара, аз ще бъда погубен, а заедно с мене и ти. Всъщност нашето положение никак не е лошо. Нашите акции имат не по-малка стойност днес, отколкото преди. За бога, човече, зад тях стоят реално съществуващите трамвайни линии! Те носят доходи. В момента линията по Седемнайсета и Деветнайсета улица дава печалба от хиляда долара на ден. Какво по-добро доказателство искаш? Линията Грийн и Коутс дава петстотин долара дневно. Ти не разсъждаваш, Джордж. Тези проклети политически интриганти са успели да те сплашат. Та ти имаш не по-малко право да отпускаш заеми, отколкото предишните ковчежници, Боуд и Мъртаг. Те са го вършили. И ти си го вършил за Моленхауър и останалите, но когато става дума за тях, всичко е наред. Какво означава да посочиш банката, в която трябва да се внесат градските пари, ако не форма на заем?

Каупъруд имаше предвид установената система, която даваше възможност части от градските пари, като амортизационния фонд например, да бъдат оставяни на съхранение при ниска лихва или почти без лихва в различни банки — банки, с които Моленхауър, Бътлър и Симпсън поддържаха тесни връзки. Чрез тях те осъществяваха своите законно оформени нечестни спекулации.