Читаем Финансист полностью

Като видя Стайърс, той изведнъж се сети за сертификатите от градския заем, които бе купил за шейсет хиляди долара. Не беше ги внесъл в амортизационния фонд и засега нямаше намерение да ги внася — по-точно, не можеше, освен ако в близко време не получеше някаква по-значителна сума, която да не му е нужна за друго. Беше използвал тези сертификати, за да посрещне някои неотложни плащания, и нямаше пари да ги откупи. А и не искаше да ги откупува точно в този момент. Съгласно със закона, според който се уреждаха сделките от този вид, Каупъруд беше задължен да ги депозира за сметка на градската хазна и едва след това да си вземе компенсацията от ковчежника. По-точно — пак според същия закон, — ковчежникът не биваше да се разплаща за сделката, докато Каупъруд или неговите агенти не представеха разписка от банката или от друга подобна институция, където се съхраняваше амортизационният фонд, която да доказва, че сертификатите действително са купени и внесени там. Всъщност и Каупъруд, и Стенър отдавна бяха престанали да се съобразяват с този закон. Каупъруд си бе извоювал правото в рамките на една определена сума да купува сертификати от градския заем за амортизационния фонд, да ги залага, където пожелае, и да получава съответната компенсация, без да представя разписка. В края на месеца той успяваше да събере от различни източници достатъчно сертификати, за да покрие дефицита, пък и на дефицита не се обръщаше особено внимание. Тази практика, установена от доста време насам, му даваше възможност да използва парите, получени от заложените сертификати, за борсови операции. Това, разбира се, беше незаконно, но нито Каупъруд, нито Стенър виждаха нещата в такава светлина, а и не се безпокояха, че нарушават закона.

Този път затруднението идваше от обстоятелството, че Стенър му бе изпратил писмено нареждане да преустанови всякакви сделки със сертификатите, а това означаваше, че отношенията му с градската хазна вече стават строго официални. Той беше купил тези сертификати, преди да получи нареждането, но не беше ги внесъл във фонда. Сега искаше да си получи компенсационния чек, но не знаеше дали старата и удобна система за изравняване на сметките в края на месеца беше все още валидна. Стайърс можеше да поиска да му представи разписка за депозирането на сертификатите. В такъв случай той нямаше да получи чека си за шейсет хиляди долара, тъй като сертификатите не бяха у него и естествено нямаше как да ги депозира. Ако Стайърс не му поискаше разписка, той щеше да си получи парите, но по-късно това можеше да стане повод да го обвинят, че е нарушил закона Не успееше ли да внесе сертификатите, преди да фалира, можеха да го дадат под съд за кражба. И все пак, мислеше си той, възможно е и да не фалирам. Ако някои от банките, с които имаме делови отношения, по някаква причина преженеха решението си да искат незабавно погасяването на заемите му, можеше и да не се стигне до фалит. Дали Стенър щеше да вдигне шум, ако той сега си вземе чека? И дали градските управници щяха да обърнат внимание на случая? Щеше ли някой прокурор да предяви обвинение за деянието му, ако Стенър се оплаче? Не, това беше малко вероятно. Едва ли щеше да се стигне дотам. Никой съд нямаше да го накаже, вземайки предвид съществуващото споразумение между него и Стенър, между посредника и възложителя. Прибереше ли си веднъж парите, Стенър сигурно нямаше и да се сети повече за тях. Те щяха да бъдат отнесени към останалите му неизплатени задължения и толкова. С бързината на мълния премисли Каупъруд цялата комбинация. Реши да рискува и се приближи до бюрото на секретаря.

— Албърт — каза тихо той, — тази сутрин купих за амортизационния фонд сертификати от градския заем на стойност шейсет хиляди долара. Моля те да дадеш утре сутринта на моя служител съответния чек за тях, а може би е по-добре да ми го дадеш па мен още сега. Получих писменото нареждане да прекратя покупките. Оттук се връщам право в кантората си. А ти впиши на сметката на амортизационния фонд осемстотин сертификата — някои са купени по седемдесет и пет, а други по осемдесет долара. По-късно ще ти изпратя подробен опис.

— Разбира се, мистър Каупъруд, разбира се — отвърна с готовност Албърт. — Акциите падат застрашително, нали? Надявам се, че вие не сте много засегнат от това?

— Не, не много, Албърт — отвърна Каупъруд с усмивка, докато секретарят пишеше чека му.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Точка опоры
Точка опоры

В книгу включены четвертая часть известной тетралогия М. С. Шагинян «Семья Ульяновых» — «Четыре урока у Ленина» и роман в двух книгах А. Л. Коптелова «Точка опоры» — выдающиеся произведения советской литературы, посвященные жизни и деятельности В. И. Ленина.Два наших современника, два советских писателя - Мариэтта Шагинян и Афанасий Коптелов,- выходцы из разных слоев общества, люди с различным трудовым и житейским опытом, пройдя большой и сложный путь идейно-эстетических исканий, обратились, каждый по-своему, к ленинской теме, посвятив ей свои основные книги. Эта тема, говорила М.Шагинян, "для того, кто однажды прикоснулся к ней, уже не уходит из нашей творческой работы, она становится как бы темой жизни". Замысел создания произведений о Ленине был продиктован для обоих художников самой действительностью. Вокруг шли уже невиданно новые, невиданно сложные социальные процессы. И на решающих рубежах истории открывалась современникам сила, ясность революционной мысли В.И.Ленина, энергия его созидательной деятельности.Афанасий Коптелов - автор нескольких романов, посвященных жизни и деятельности В.И.Ленина. Пафос романа "Точка опоры" - в изображении страстной, непримиримой борьбы Владимира Ильича Ленина за создание марксистской партии в России. Писатель с подлинно исследовательской глубиной изучил события, факты, письма, документы, связанные с биографией В.И.Ленина, его революционной деятельностью, и создал яркий образ великого вождя революции, продолжателя учения К.Маркса в новых исторических условиях. В романе убедительно и ярко показаны не только организующая роль В.И.Ленина в подготовке издания "Искры", не только его неустанные заботы о связи редакции с русским рабочим движением, но и работа Владимира Ильича над статьями для "Искры", над проектом Программы партии, над книгой "Что делать?".

Афанасий Лазаревич Коптелов , Виль Владимирович Липатов , Дмитрий Громов , Иван Чебан , Кэти Тайерс , Рустам Карапетьян

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза / Cтихи, поэзия / Проза / Советская классическая проза
Норвежский лес
Норвежский лес

…по вечерам я продавал пластинки. А в промежутках рассеянно наблюдал за публикой, проходившей перед витриной. Семьи, парочки, пьяные, якудзы, оживленные девицы в мини-юбках, парни с битницкими бородками, хостессы из баров и другие непонятные люди. Стоило поставить рок, как у магазина собрались хиппи и бездельники – некоторые пританцовывали, кто-то нюхал растворитель, кто-то просто сидел на асфальте. Я вообще перестал понимать, что к чему. «Что же это такое? – думал я. – Что все они хотят сказать?»…Роман классика современной японской литературы Харуки Мураками «Норвежский лес», принесший автору поистине всемирную известность.

Ларс Миттинг , Харуки Мураками

Зарубежная образовательная литература, зарубежная прикладная, научно-популярная литература / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза