Финансист

— Не е толкова страшно, колкото си мислиш, Албърт. Той няма да изпълни заканите си. Не може. Би било нечестно и незаконно. Ти имаш право да го дадеш под съд и да си възвърнеш заплатата. Аз ще ти помогна, доколкото ми е възможно. Но не мога да ти върна чека за шейсетте хиляди долара, защото не е у мен. Не бих могъл да ти го върна, дори и да исках. Той вече не е тук. С него платих ценните книжа, които купих. А и тези ценни книжа не са тук. Те са в амортизационния фонд или ще бъдат там.

Той замълча, съжалявайки, че е споменал този факт. Беше се изтървал — нещо, което почти никога не му се беше случвало, а сега навярно се дължеше на напрежението от тежката ситуация. Стайърс продължи да се моли, но Каупъруд му каза, че е излишно, и той най-сетне си отиде — унил, уплашен, смазан. В очите му имаше сълзи. Каупъруд искрено го съжаляваше.

И след това съобщиха, че е дошъл баща му.

Лицето на стария Каупъруд изглеждаше измъчено. Предишната вечер той и Франк бяха водили дълъг разговор, който бе продължил до зори, без да доведе до нищо утешително.

— Здравей, татко! — възкликна бодро Каупъруд, забелязвайки унинието на баща си.

И той самият ясно осъзнаваше, че е безсмислено да храни каквито и да било надежди, но не смяташе за нужно да го признава.

— Е, нещо ново? — попита Хенри Каупъруд, поглеждайки без всякаква надежда сина си.

— Нищо. Бурята продължава да вилнее. Реших да свикам кредиторите си и да ги помоля за отсрочка. Нищо Друго не може да се направи. Колкото и да умуваме, каквото и да говорим, в момента не мога да си осигуря никакви налични пари. Имах някаква надежда, че Стенър ще промени решението си, но там работата стана още по-лоша. Неговият секретар току-що си излезе оттук.

— И какво искаше от теб? — попита Хенри Каупъруд.

— Да му върна един чек за шейсет хиляди. Получих го срещу сертификатите от градския заем, които купих вчера сутринта.

Франк обаче не обясни на баща си, че беше заложил сертификатите, срещу които беше получил чека и че една част от парите бе използвал, за да погаси заема си към Джирардската национална банка, а остатъка от трийсет и пет хиляди долара налични пари бе задържал за себе си.

— Я го виж ти! — възкликна старият Каупъруд. — Мислех си, че има малко повече ум. Това е напълно законна сделка. И кога, казваш, те предупреди да не купуваш повече сертификати от градския заем?

— Вчера по обед.

— Той се е побъркал — отсече Каупъруд старши.

— Убеден съм, че зад него стоят Моленхауър, Симпсън и Бътлър. Стремят се към моите трамвайни линии. Е, няма да ги получат. Освен чрез съдия-изпълнител, и то след като паниката премине. Преди всичко ще дадем възможност на нашите кредитори да се възползват от положението. Ако искат да ги купуват, ще ги купуват от тях. Да не беше този заем от петстотин хиляди долара, въобще не бих се тревожил. Кредиторите ми щяха да ме подкрепят. Но в момента, когато това се разчуе!… Пък и наближават изборите!… Заложих тези сертификати от градския заем, защото не исках да си развалям отношенията с Дейвисън. Надявах се да събера достатъчно пари, за да ги откупя. Всъщност те би трябвало да се намират в амортизационния фонд.

Старият човек веднага разбра за какво става дума и се намръщи.

— С това можеш да си докараш някоя неприятност, Франк.

— В случая става дума за една формалност — отвърна синът му. — Аз наистина имах намерение да ги откупя. И ще го направя до три часа, стига да мога. Преди са минавали осем, че и десет дни, докато ги внеса. При буря като тази имам право да местя пешките така, както намеря за добре.

Старият Каупъруд прихвана с ръка брадичката си. Това, което му съобщи синът му, силно го разтревожи. Не виждаше обаче друг изход. Той самият беше изчерпал почти докрай ресурсите си. Поглади левия си бакенбард и погледна към зеленото дворче. Кой знае, може би наистина става въпрос само за една формалност? Финансовите взаимоотношения между градския ковчежник и посредниците, които предшестваха Франк, никога не са били особено изрядни. Всеки банкер го знаеше. Може би трябваше да се имат предвид прецедентите. Това обаче не беше сигурно. Във всеки случай тази работа беше опасна и не съвсем почтена. По-добре би било, ако Франк успее да откупи сертификатите и ги депозира.

— На твое място аз бих ги откупил — каза той.

— Разбира се, че ще го направя, стига да мога.

— С какво разполагаш?

— С около двайсет хиляди. Ако обявя неплатежоспособност, ще са ми нужни малко налични пари.

— Аз имам около осем или десет хиляди, по-точно, ще ги имам довечера, надявам се.

Той разчиташе на уговорката да направи втора ипотека на къщата си.

Франк само го погледна, без да му отговори. Нямаше какво повече да обсъжда с баща си.