Финансист

— След като си отидеш — каза той, — ще направя още един опит да убедя Стенър. Ще изчакам да дойде Харпър Стеджър и ще отидем заедно. Ако той откаже да промени решението си, ще предупредя кредиторите си и ще уведомя секретаря на борсата. Каквото и да се случи обаче, искам да не губиш кураж. И вярвам, че няма да ме изложиш. Всъщност аз пропадам само заради Стенър. Ако той имаше малко ум в главата си… — Каупъруд замълча. — Но какъв е смисълът да говорим за този глупак?

Той се обърна към прозореца, мислейки си колко лесно би се уредило всичко с помощта на Бътлър, ако това анонимно писмо не бе разкрило връзката му с Ейлийн. За да не навреди на партията, Бътлър би го подкрепил при тези изключителни обстоятелства. А сега…

Баща му стана и се приготви да си върви. Бе настръхнал от отчаяние, сякаш се бе простудил силно.

— Е, хайде — каза той уморено.

Каупъруд много се измъчваше заради баща си. Какъв срам! Да го доведе до такова състояние! Сякаш някаква огромна вълна на разкаяние го обля, но само след миг той се овладя и бързо насочи мислите си към най-неотложните въпроси. След като старият човек излезе, в кабинета му въведоха Харпър Стеджър. Двамата се ръкуваха и веднага се отправиха към канцеларията на Стенър. Но Стенър бе толкова отчаян, че с никакви усилия не можеше да бъде изваден от това състояние. И те си тръгнаха, разбрали окончателно, че от този човек не може да се очаква нищо.

— На твое място, Франк, аз все още не бих губил надежда — каза Стеджър. — Имаме възможност с чисто юридически средства да задържаме развитието на нещата до изборите, а дори и след тях. През това време и шумът около тази история ще позаглъхне. Тогава ще събереш кредиторите си и ще се опиташ да ги вразумиш. Те едва ли ще се откажат от ценностите, които ти им предлагаш, дори ако Стенър отиде в затвора.

Стеджър обаче все още не знаеше за купените срещу шейсет хиляди долара и заложени от Каупъруд сертификати. Не знаеше нищо и за Ейлийн Бътлър, и за безграничния гняв на баща й.

ГЛАВА XXX

Междувременно към всичко останало се бе прибавило и едно ново събитие, за което Каупъруд все още нищо не знаеше. В същия ден, когато Едуард Бътлър бе получил анонимното писмо за тайната връзка на дъщеря си, мисис Франк Алджърнън Каупъруд получи почти същото писмо, едва ли не негово копие, само че, кой знае защо, името на Ейлийн Бътлър не беше споменато.

„Може би не знаете, че Вашият съпруг има връзка с друга жена. Ако не вярвате, наблюдавайте къщата с № 931 на Северна Десета улица.“

Беше понеделник сутрин и мисис Каупъруд поливаше цветята в оранжерията, когато прислужницата й донесе писмото. Лилиан беше отпусната и спокойна, защото не знаеше за какво точно се бяха водили дългите разговори в къщата предната нощ. Разни финансови бури и друг път бяха създавали неприятности на Франк, но обикновено го бяха отминавали без сериозни последици.

— Остави го на писалищната маса в библиотеката, Ани. Аз ще си го взема после.

Помисли, че е някаква покана.

След малко с присъщата си мудност тя остави лейката и отиде в библиотеката. Писмото лежеше върху зелената кожена папка за писма и писмени принадлежности — едно от украшенията на голямата писалищна маса. Тя го взе, погледна го с любопитство, защото хартията беше евтина, и го отвори. Като го прочете, леко пребледня, а после и ръката й затрепери, но слабо. Тя не беше от хората, които са способни да обичат силно, затова и не можеше да страда силно. Беше слисана, оскърбена, възмутена, вбесена в първия миг, но не и съкрушена. Тринайсетгодишният съвместен живот с Франк Каупъруд я бе научил на много неща. Бе разбрала, че той е себелюбив, подвластен само на собствените си желания и вече не така запленен от нея, както преди. Страхът, който бе изпитвала от самото начало, че е по-възрастна от него и че това може да се отрази на отношенията им, с времето донякъде се бе оправдал. Напоследък Франк вече не я обичаше така, както я бе обичал, и тя го усещаше. Каква ли беше причината? — питаше се понякога Лилиан, но доста често си задаваше въпроса по-другояче: коя беше причината? Работата го поглъщаше изцяло наистина. Финансите бяха неговият върховен повелител. Но дали това, което току-що научи, не означаваше край на нейната сигурност? Дали той няма да и изостави? Къде ще отиде тя тогава? Какво ще прави? Е, разбира се, нямаше да остане на улицата, тъй като имаше собствени средства, с конто Франк се разпореждаше вместо нея и в неин интерес. Коя беше тази жена? Дали беше млада, красива, с видно място в обществото? Дали не е… Тя изведнъж трепна. Дали пък случайно не е… Тя чак замря. Дали не е Ейлийн Бътлър?