Финансист

Тя притисна ръце към гърдите му, а той я гледаше в очите с желанието да я успокои. И клепачите, и устните и потръпваха. Беше й мъчно и за баща й, и за нея самата, и за Франк. Чрез Ейлийн Каупъруд долавяше силата па бащинската обич па Бътлър и разбираше, че тъкмо тази силна обич правеше гнева му така опасен. Той си даваше сметка колко много неща се събираха в едно сега, за да доведат може би до драматична развръзка.

— Излишно е да се безпокоиш — каза той. — Нещата не могат да се поправят. Къде остана моята силна и решителна Ейлийн? Мислех, че си по-смела. Къде изчезна смелостта ти? Сега именно тя ми е нужна.

— Наистина ли?

— Да.

— Много ли си затруднен?

— Навярно ще фалирам.

— Това сигурно ли е?

— Да. Здравата съм загазил. Не виждам изход, поне в момента. Повикал съм баща си и адвоката си. Ти не бива да оставаш повече тука, скъпа. Не е изключено и твоят баща да дойде всеки миг. Трябва да се срещнем с теб някъде другаде… утре… утре следобед. Помниш ли Индианската скала на Уисахикън?

— Да.

— Можеш ли да бъдеш там в четири?

— Да.

— Внимавай някой да не те проследи. Ако не дойда до четири и половина, не ме чакай. Знаеш защо. Защото съм се усъмнил, че ме следят. Едва ли обаче ще се случи нещо такова, стига да сме предпазливи. А сега трябва да си тръгваш, мила. Не можем да използваме повече къщата на № 931. Ще трябва да наема някоя друга.

— О, скъпи, колко ми е тежко!

— Нали ми обеща да бъдеш силна и смела? Както виждаш, тъкмо от това се нуждая сега.

За първи път той изглеждаше малко потиснат.

— Да, скъпи, да — каза тя, прегърна го и го притисна към себе си. — О, да! Можеш да разчиташ на мен. О, Франк, колко те обичам! Колко ми е мъчно за теб! Може би няма да фалираш. Но каквото и да се случи, скъпи, за нас двамата то ще бъде без значение, нали? Ще продължим да се обичаме все така. Готова съм да направя всичко за теб, скъпи! Ще направя каквото кажеш. Можеш да ми вярваш. Няма да призная нищо.

Тя се вгледа в неговото спокойно бледо лице и в гърдите й внезапно се надигна непоколебима решителност да се бори за него. Нейната любов беше непозволена, осъдителна, незаконна, но беше пламенна и силна, каквато е най-често низвергнатата от обществения морал любов.

— Обичам те! Обичам те! Обичам те, Франк! — страстно изрече тя.

Той се освободи от прегръдката й.

— Тръгвай, мила! Утре в четири. Непременно ела! И не говори! Не признавай нищо!

— Добре.

— И не се тревожи за мен. Аз ще се оправя.

Той едва успя да оправи връзката си и да застане непринудено до прозореца, когато в кабинета му се втурна секретарят на Стенър — блед, разстроен, явно загубил контрол над себе си.

— Мистър Каупъруд, вие, разбира се, помните чека, който ви дадох снощи? Мистър Стенър каза, че сте го взели незаконно, че не е трябвало да ви го давам и че ще ме държи отговорен за това. Каза още, че могат да ме арестуват за прикриване на закононарушение, че ще ме уволни и ще ме прати в затвора, ако не върна чека. О, мистър Каупъруд, аз съм съвсем млад. Тъкмо започвам живота си. Имам жена и малко момченце, за които трябва да се грижа. Надявам се, че няма да допуснете да изпълни заплахите си към мен? Ще ми дадете чека обратно, нали? Не мога да се върна без него при мистър Стенър. Той твърди, че ще фалирате и че сте го знаели и затова нямате право на този чек.

Каупъруд го изгледа учудено. Той беше удивен — колко бързо се разрастваше бедствието и от колко различни посоки започваха да се появяват неговите вестители. Как си позволяваше Стенър да прави такова изявление? Издаването на чека беше съвсем законно. Този човек направо е полудял. Вярно е, че той, Каупъруд, след като бе закупил тези ценни книжа, бе получил нареждане да прекрати сделките със сертификати от градския заем, но нареждането не можеше да обезсили по-раншните покупки. Стенър бе притиснал и сплашил този нещастен свой подчинен, който в много отношения го превъзхождаше, за да получи обратно чека за шейсет хиляди долара. Какво жалко същество! Колко е прав оня, който е казал, че е неизмерима низостта, до която може да стигне глупакът!

— Албърт, върни се при мистър Стенър и му кажи, че това, което иска от мен, не може да стане. Сертификатите бяха закупени, преди да дойде неговото нареждане, и това веднага може да се докаже чрез борсовите протоколи. Какво незаконно вижда той тук? Аз имам право да получа чека и ако се обърна към съда, там ще признаят това мое право. Този човек просто си е загубил ума. Аз още не съм фалирал. И теб не те заплашва съд, а дори да те заплашва, ще ти помогна и ще те защитя. Не мога да ти върна чека, защото вече не е у мен, но и да беше у мен, нямаше да ти го дам. Защото това би означавало да позволя на един глупак да ме измами. Много съжалявам, но не мога да направя нищо за теб.

— О, мистър Каупъруд! — В очите на Стайърс се появиха сълзи. — Той ще ме уволни. Ще ме изхвърли на улицата. Ще ме лиши от заплата, а освен нея аз нямам почти нищо друго.

Стайърс закърши ръце, а Каупъруд поклати тъжно глава.