Финансист

Всичко беше напразно. Изслушваха го внимателно и любезно, но изтъкваха несигурността на положението. Джирардската национална банка му отказа дори и един час отсрочка и той трябваше да изпрати пакет от най-важните си ценни книжа, за да покрие разликата от падането на борсовия курс. В два часа дойде вест от баща му, че като директор на Трета национална банка той бил принуден да му поиска погасяването на заема от сто и петдесет хиляди долара. Членовете на управителното тяло не били убедени в стабилността на акциите му. Каупъруд веднага написа чек за петдесет хиляди долара срещу депозита си в същата банка, взе двайсет и пет хиляди долара от наличните си пари в кантората, поиска от фирмата „Тай и Ко“ незабавно да погаси заема си от петдесет хиляди долара, продаде за шейсет хиляди долара акции (за една трета от номиналната им стойност) от линията Грийн и Коутс — линията, с която бе сложил начало на тази своя дейност — и като събра всичко, го изпрати на Трета национална банка. Баща му изпита силно облекчение, но и дълбоко се разстрои. Той побърза да излезе по обед, за да види какво може да получи срещу собственото си имущество. Знаеше, че така подронва авторитета си, но към тази постъпка го подтикваше бащиното му сърце, пък и собствените му финансови интереси. Като ипотекира къщата си и заложи мебелите, екипажите, парцелите и акциите си, той успя да събере сто хиляди долара и ги вложи в собствената си банка на името на Франк. При създадените обстоятелства обаче тази мярка беше недостатъчна. Франк бе разчитал да получи отсрочка на всичките си заеми поне за три-четири дни. Като преценяваше положението си, в два часа следобед той си каза замислено и мрачно: „Стенър трябва на всяка цена да ми заеме триста хиляди долара — друг изход няма. А сега е време да се видя с Бътлър. Иначе, преди да удари три часът, той ще си поиска парите.“

Бързо излезе и подкара като луд двуколката към къщата на Бътлър.

ГЛАВА XXVI

Нещата се бяха променили много, след като Каупъруд бе разговарял за последен път с Бътлър. Предприемачът бе посрещнал благосклонно предложението да обедини усилията си с тези на Моленхауър и Симпсън, за да поддържа курса, но тази понеделнишка сутрин едно допълнително усложнение се бе прибавило към и без това заплетеното положение и то бе променило напълно становището на Бътлър. Когато излизаше от дома си и се канеше да се качи в двуколката си в девет часа на същия ден, в който Каупъруд така настойчиво търсеше помощта на Стенър, раздавачът му връчи четири писма и той се спря за малко, за да ги прегледа. Едното беше от предприемача О’Хигинс, негов помощник, второто — от отец Майкъл, неговия изповедник от черквата „Свети Тимотей“, който му благодареше за волните пожертвувания в полза на бедните енориаши, третото беше от „Дрексъл и Ко“ и се отнасяше до някакво вложение, а четвъртото се оказа едно анонимно съобщение, написано върху евтина хартия с лош почерк, очевидно от неграмотен човек — най-вероятно жена, което гласеше:

„Драги господине, с настоящото искам да Ви предупредя, че Вашата дъщеря Ейлийн поддържа връзка с един неподходящ за нея човек, банкера Франк А. Каупъруд. Ако не вярвате, наблюдавайте къщата с № 931 на Северна Десета улица. И сам ще се уверите.“

Нямаше нито подпис, нито някакъв друг знак, който да подскаже от кого е писмото. Бътлър реши, че то сигурно е от някой, който живее наблизо до посочения адрес. А острата му интуиция рядко го лъжеше. И наистина писмото беше написано от едно момиче, което посещаваше редовно черквата „Свети Тимотей“, живееше близо до посочения адрес, беше виждало често Ейлийн и й завиждаше за красивата й външност и за положението й. Момичето беше слабо, бледо, неудовлетворено същество и имаше склонността да мисли, че в постъпките си се ръководи не от озлобление, а от желание да изпълни своя морален дълг. Живееше на отсрещната страна на улицата, няколко къщи по на север от тайното убежище на Каупъруд и постепенно, с течение на времето бе открило или си бе въобразило, че е открило предназначението на въпросната къща, свързвайки факти с предположения и смесвайки всичко в едно цяло с помощта на оная тънка интуиция, която толкова често води до истината. Резултатът от всичко това беше недвусмисленото и жестоко писмо, което сега четеше Бътлър.