Финансист

Той гледаше Стенър право в очите, като се стремеше със силата на духа си да му внуши да направи тъкмо оная стъпка, която можеше да го спаси — него, Каупъруд и която едва ли с нещо би могла да помогне на Стенър. Съдбата на ковчежника изобщо не го интересуваше. В този момент за него Стенър беше само една пионка и беше важно единствено в чии ръце ще попадне тя. Въпреки намеренията на мистър Моленхауър, на мистър Симпсън и на мистър Бътлър Каупъруд искаше да се опита, ако е възможно, той да я разиграва. И затова гледаше Стенър така, както змията гледа птичка, твърдо решен да събуди у него естествения човешки егоизъм.

Но Стенър беше толкова изплашен, че не можеше да възприеме каквото и да било. Лицето му имаше пепелив цвят, клепачите му бяха подпухнали, а ръцете и устните му бяха овлажнели. Господи, в каква безизходица беше изпаднал!

— Прав си, Франк — възкликна той отчаяно. — Всичко, което казваш, е вярно. Но представи си какво ще стане с мен, ако ти дам тези пари. Само си представи какво могат да ми направят! Опитай се да погледнеш нещата с моите очи! Защо отиде при Бътлър, преди да се видиш с мен!?

— Как да се видя с тебе, Джордж, когато по това време ти беше на лов за патици и аз пращах телеграми навсякъде, където мислех, че мога да те открия и да се опитам да вляза във връзка с теб? Можех ли, кажи? Трябваше да се справям с положението. Освен това мислех, че Бътлър е по-благосклонно настроен към мен, отколкото се оказа. Няма никакъв смисъл да ми се сърдиш, че съм отишъл при него, сега не е време за сръдни. Затънали сме и двамата. Въпросът е ще затънем ли до дъното, или ще изплуваме — пак ние двамата, не някой друг, — не го ли разбираш? Бътлър не можа или не пожела да изпълни молбата ми — да накара Моленхауър и Симпсън да задържат курса на акциите. Вместо това те го понижават. Разиграват си своята игра. Чисто и просто искат да ни отстранят от пътя си — не разбираш ли? Искат да вземат всичко, което ти и аз сме успели да придобием. От теб и от мен зависи да се спасим, Джордж — в това искам да се убедиш. Ако не ми дадеш триста и петдесет хиляди долара или поне триста хиляди, разорението ни е неизбежно. И ти ще имаш по-големи неприятности от мен, Джордж, защото аз не нося никаква отговорност — поне от юридическа гледна точка. Но сега не мисля за това. Искам да направя нещо, което да спаси и двама ни — нещо, което ще ни обезпечи до края на живота, каквото да казват или да вършат господата. Но това зависи от теб. Не разбираш ли? Като защитя себе си, аз ще ти помогна да спасиш и името, и парите си.

Каупъруд замълча, сигурен, че вече е успял да го убеди. Стенър обаче продължаваше да се колебае.

— Но какво мога да направя, Франк? — умолително и плачливо каза той. — Как да се противопоставя на Моленхауър? Те могат да ме дадат под съд. И сигурно така ще постъпят. Не мога да го направя. Не съм достатъчно силен. Ако те не знаеха, ако ти не им беше казал, щеше да бъде друго, но сега вече…

Той поклати унило глава, сивите му очи бяха пълни с отчаяние.