Читаем Финансист полностью

Те се отдръпнаха малко настрани от тълпата, за да обсъдят по-спокойно как да действат по-нататък. Според споразумението си със Стенър Каупъруд имаше право — извън фиктивните сделки или борсовите манипулации, от които двамата печелеха — да купува облигации от градския заем в рамките на сто хиляди долара, в случай че трябва да се предотврати падането на курса. Сега той реши да купи облигации за шейсет хиляди долара и като получи компенсацията си за тях, да посрещне с нея други свои задължения. Стенър трябваше да му се издължи незабавно. Това би могло да му помогне да задържи курса на останалите си акции достатъчно дълго, за да спечели нещо преди неминуемото главоломно спадане на цените. Как нямаше сега малко повече средства, за да се възползва от падането на курса! При неговото положение обаче това би означавало неизбежна гибел. Колко характерно беше за човек с комбинативен ум като този на Каупъруд да търси в обстоятелства, които при сегашните му задължения го заплашваха с фалит, възможности за печалба! Той обаче не можеше да се възползва от ситуацията. Не можеше да заеме едновременно две позиции. Трябваше да бъде или „мечка“, или „бик“ и по необходимост беше „бик“. Тъжно, но вярно. Цялата му находчивост, цялата му ловкост в случая бяха безполезни. Каупъруд тъкмо се канеше да се насочи към един банкер, от когото би могъл да поиска заем срещу къщата си, когато отново удариха гонга. Сделките повторно бяха преустановени. Артър Ривърс, който бе застанал до колонката, където се продаваха щатски ценни книжа и облигации от градския заем, и бе започнал да купува за сметка на Каупъруд, го погледна многозначително, а Нютън Таргул бързо се приближи до него.

— Нещата не се развиват във ваша полза — каза той. — Аз например не бих продавал при тези обстоятелства. Няма никакъв смисъл. Само подкопавате почвата под краката си. Сега кризата е в разгара си, но след няколко дни положението сигурно ще се промени. Не можете ли да издържите? Ето следва нова неприятна новина.

Той погледна към балкончето, от което се правеха съобщенията.

— Източната и Западната компания за застраховка при пожари в Ню Йорк обявяват неплатежоспособност!

Из залата се разнесе възглас на разочарование: „О-о-о!“

Секретарят почука с чукчето си, за да въдвори ред.

— Компанията за застраховка при пожари „Ири“ в Рочестър обявява неплатежоспособност!

И отново възглас на разочарование: „О-о-о!“

И ново почукване с чукчето.

— Американската кредитна компания в Ню Йорк е преустановила плащанията!

— О-о-о!

Бурята се бе разразила.

— Какво мислите? — попита Таргул. — Не можете да издържите на тази буря. Не бихте ли устояли няколко дни, ако спрете да продавате? Не е ли по-добре да се възползвате от понижението?

— Сега би трябвало да закрият борсата — отвърна, ядосано Каупъруд. — Това ще е най-добрият изход. Нищо друго не би могло да помогне.

Той реши да поговори с неколцина банкери, които се намираха в същото затруднено положение като него, с намерението да им предложи да използват влиянието си и да наложат тази мярка. Ходът щеше да бъде непочтен към ония, за които понижението беше благоприятно и които сега трупаха цели състояния. Но какво от това? Сделките са си сделки. Нямаше никакъв смисъл да продава при тези разорително ниски цени, затова нареди на помощниците си да спрат. При положение, че не се намереха банкери, които да го подкрепят солидно, или не се закриеше борсата, или пък той не успееше да убеди Стенър незабавно да му отпусне още триста хиляди долара, заплашваше го сигурен фалит. Каупъруд бързо излезе и обиколи канторите на неколцина банкери и посредници, предлагайки им да съдействат за затварянето на борсата. Малко преди дванайсет се отправи към гарата, за да посрещне Стенър, но за негово най-голямо разочарование Стенър не пристигна. Може би не бе успял да хване влака, но Каупъруд се усъмни, че нещо не е наред, и реши да отиде първо до общината, а след това и до дома на Стенър. Не беше изключено да се е върнал, но да не иска да се срещне с него.

Като не го намери в канцеларията, Каупъруд се отправи към дома му. И никак не се изненада, когато видя Стенър, който тъкмо излизаше. Беше блед и силно разстроен. Като забеляза Каупъруд, побледня още повече.

— О, здравей, Франк — смутено възкликна той. — Откъде идваш?

— Какво стана, Джордж? — попита Каупъруд. — Мислех, че ще слезеш на гарата на Брод Стрийт.

— И аз така смятах — отвърна Стенър гузно, — но реших да сляза на Западната гара на Филаделфия, за да мога да се преоблека. Имам да върша много неща днес следобед. Тъкмо идвах към теб.

След спешната телеграма на Каупъруд този отговор беше много нелеп, но младият банкер го подмина.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Точка опоры
Точка опоры

В книгу включены четвертая часть известной тетралогия М. С. Шагинян «Семья Ульяновых» — «Четыре урока у Ленина» и роман в двух книгах А. Л. Коптелова «Точка опоры» — выдающиеся произведения советской литературы, посвященные жизни и деятельности В. И. Ленина.Два наших современника, два советских писателя - Мариэтта Шагинян и Афанасий Коптелов,- выходцы из разных слоев общества, люди с различным трудовым и житейским опытом, пройдя большой и сложный путь идейно-эстетических исканий, обратились, каждый по-своему, к ленинской теме, посвятив ей свои основные книги. Эта тема, говорила М.Шагинян, "для того, кто однажды прикоснулся к ней, уже не уходит из нашей творческой работы, она становится как бы темой жизни". Замысел создания произведений о Ленине был продиктован для обоих художников самой действительностью. Вокруг шли уже невиданно новые, невиданно сложные социальные процессы. И на решающих рубежах истории открывалась современникам сила, ясность революционной мысли В.И.Ленина, энергия его созидательной деятельности.Афанасий Коптелов - автор нескольких романов, посвященных жизни и деятельности В.И.Ленина. Пафос романа "Точка опоры" - в изображении страстной, непримиримой борьбы Владимира Ильича Ленина за создание марксистской партии в России. Писатель с подлинно исследовательской глубиной изучил события, факты, письма, документы, связанные с биографией В.И.Ленина, его революционной деятельностью, и создал яркий образ великого вождя революции, продолжателя учения К.Маркса в новых исторических условиях. В романе убедительно и ярко показаны не только организующая роль В.И.Ленина в подготовке издания "Искры", не только его неустанные заботы о связи редакции с русским рабочим движением, но и работа Владимира Ильича над статьями для "Искры", над проектом Программы партии, над книгой "Что делать?".

Афанасий Лазаревич Коптелов , Виль Владимирович Липатов , Дмитрий Громов , Иван Чебан , Кэти Тайерс , Рустам Карапетьян

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза / Cтихи, поэзия / Проза / Советская классическая проза
Норвежский лес
Норвежский лес

…по вечерам я продавал пластинки. А в промежутках рассеянно наблюдал за публикой, проходившей перед витриной. Семьи, парочки, пьяные, якудзы, оживленные девицы в мини-юбках, парни с битницкими бородками, хостессы из баров и другие непонятные люди. Стоило поставить рок, как у магазина собрались хиппи и бездельники – некоторые пританцовывали, кто-то нюхал растворитель, кто-то просто сидел на асфальте. Я вообще перестал понимать, что к чему. «Что же это такое? – думал я. – Что все они хотят сказать?»…Роман классика современной японской литературы Харуки Мураками «Норвежский лес», принесший автору поистине всемирную известность.

Ларс Миттинг , Харуки Мураками

Зарубежная образовательная литература, зарубежная прикладная, научно-популярная литература / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза