Финансист

— Ако питате мен, най-добре е да ги оставим да сърбат сами попарата, която са надробили — каза мрачно Бътлър, мислейки си колко груба грешка бе допуснал Каупъруд, като се бе обърнал за помощ към тези високоблагородни защитници на обществения ред.

Така рухнаха илюзиите на Каупъруд, че Бътлър и политическите му приятели ще му протегнат ръка в този труден за него час.

След като Каупъруд излезе от къщата на Бътлър, задачата му бе да се срещне с някои други хора, които биха могли да му помогнат. Той бе помолил мисис Стенър незабавно да го уведоми, ако се получи някакво съобщение от съпруга й. Потърси Уолтър Лий от „Дрексъл и Ко“, Ейвъри Стоун от „Джей Кук и Ко“ и директора на Джирардската национална банка Дейвисън, за да разбере какво мислят те за положението и да поиска от директора Дейвисън един заем срещу цялото си движимо и недвижимо имущество.

— Все още не мога да обещая нищо, Франк — заяви Уолтър Лий, — не знам как ще се развият нещата утре до обяд. Добре, че ме уведоми какво е положението ти, радвам се също, че обмисляш всички възможности за действие. Това много ще помогне. Аз ще направя всичко, което зависи от мен. Поиска ли обаче шефът погасяването на някои заеми, те ще трябва да бъдат погасени, няма друг изход. Ще се опитам да представя положението ти в по-благоприятна светлина. Ако Чикаго е наистина опожарен, застрахователните компании или поне някои от тях сигурно ще фалират. Тогава вече трябва да си нащрек. Предполагам, че ще си прибереш всички вземания?

— Само ако се наложи.

— Както е при нас, по-точно както ще бъде. Двамата си стиснаха ръце. Свързваше ги взаимна симпатия. Лий принадлежеше към елита на града и беше светски човек до мозъка на костите, но притежаваше и трезв ум, и богат житейски опит.

— Отдавна исках да ти кажа, Франк — добави на раздяла той, — че ти доста се увлече в тези сделки с трамвайните линии. Това е голяма работа, ако можеш да я доведеш докрай, но при едно критично положение като сегашното не е изключено и да пострадаш. Прекалено бързаше да натрупаш пари от тези акции и от градския заем.

Той погледна право в очите своя стар приятел и двамата се усмихнаха.

Същото се повтори и при срещите с Айвъри Стоун, с директора Дейвисън и с всички други. Още преди Каупъруд да ги посети, те вече бяха дочули слуховете за предстоящата борсова паника. Не знаеха какво ще им донесе утрешният ден. А той не обещаваше нищо хубаво.

Каупъруд тръгна отново към Бътлър, защото прецени, че разговорът му с Моленхауър и Симпсън навярно е приключил. Бътлър, който тъкмо обмисляше какво да каже на Каупъруд, го посрещна дружелюбно.

— А, ето че дойдохте — каза той, когато Каупъруд се появи.

— Да, мистър Бътлър.

— Боя се, че не успях да направя нищо за вас — каза колебливо той. — Натоварихте ме с трудна задача. Моленхауър очевидно смята да поддържа курса заради собствените си интереси и мисля, че ще го направи. Симпсън също ще защитава интересите си. И аз естествено ще купувам за своя сметка.

Той замълча, за да размисли малко.

— Засега не успях да ги убедя да разговарят с някой от големите банкери — добави предпазливо Бътлър. — Предпочитат да изчакат и да видят какво ще стане утре. И все пак на ваше място не бих се обезкуражил. Ако нещата тръгнат много зле, те могат и да променят решението си. Трябваше да им кажа за Стенър. Работата е доста неприятна, но те се надяват, че вие ще устоите и ще уредите всичко. И аз се надявам. Колкото до моите пари, ще видим какво ще стане утре. Ако мога да се оправя без тях, няма да ви ги искам. Но най-добре ще е да ми се обадите отново. Не ви съветвам да се опитвате да вземете още пари от Стенър. И дотук всичко е доста неприятно.

Каупъруд веднага разбра, че няма да получи помощ от политическите лидери на града. Най-много го разтревожи това, че те вече знаеха за Стенър. Дали не бяха се свързали вече с него, дали не го бяха сплашили? В такъв случай идването му при Бътлър беше един лош ход. И все пак щеше да се окаже целесъобразен, ако наистина го чака фалит. Сега поне те знаеха неговото положение. Изпаднеше ли в крайно затруднение, отново щеше да дойде при Бътлър и тогава господата щяха да бъдат изправени пред избора дали да му помагат, или да не му помагат. Ако го оставят да фалира и заради това изгубят изборите, те ще са си виновни. Дано успее пръв да се види със Стенър. Той едва ли ще се окаже толкова глупав, че да действува против собствените си интереси при такава криза.

— Нещата изглеждат доста мрачни тази вечер, мистър Бътлър — каза той разочаровано, — но все още смятам, че ще устоя. Поне се надявам. Съжалявам, че ви обезпокоих. Разбира се, щях да бъда доволен, ако вие и останалите господа бяхте намерили начин да ми помогнете, но щом не можете, не можете. Имам още няколко възможности. Надявам се поне, че ще почакате за вашите пари.

Той бързо излезе и Бътлър се замисли. „Какъв умен млад човек — си каза той. — Колко жалко! Все пак може би ще успее да се измъкне.“