Финансист

— Момчетата тайно са припечелвали по нещо отгоре — каза шеговито Бътлър. — Купували са главно акции от трамвайните линии. — Той пъхна палци в ръкавните извивки на жилетката си.

Моленхауър и Симпсън вяло се усмихнаха.

— Точно така — потвърди Моленхауър, а Симпсън не каза нищо, потънал в мислите си.

Той също беше убеден, че е безполезно за когото и да било да се обръща с подобна молба към политици, особено когато наближава такава криза. Работата би била съвсем друга, разсъждаваше Симпсън, ако те с Бътлър и Моленхауър обединят усилията си и помогнат на Каупъруд, но срещу това той да преотстъпи акциите си от трамвайните линии. Тогава би било лесно да потулят историята със заема от градската хазна и дори да отпуснат още пари, но не беше сигурно, първо, дали Каупъруд би отстъпил акциите си и, второ, дали Бътлър и Моленхауър ще се съгласят да участват в подобна сделка с него, Симпсън. Очевидно Бътлър бе дошъл да каже някоя и друга дума в полза на Каупъруд. Моленхауър и той самият бяха прикрити съперници. Макар да работеха съвместно в сферата на политиката, те преследваха съвършено различни финансови цели. В деловата дейност нищо не обединяваше интересите им. Същото се отнасяше и за Бътлър и Моленхауър. Освен това Каупъруд едва ли беше глупав. Той не беше виновен колкото Стенър. Стенър му бе заел пари. Сенаторът се поколеба дали да сподели с колегите си изгодния за всички тях план за разрешаване на положението, но се отказа. Моленхауър беше прекалено коварен, за да търси съюз с него в подобна комбинация. Случаят предлагаше блестяща възможност, но криеше и опасност. Най-добре беше да действува сам. Първо, трябваше да накарат Стенър да поиска от Каупъруд да върне, ако може, петстотинте хиляди долара. В противен случай Стенър можеше да бъде пожертвуван заради партията, ако се наложеше. А сведенията, които имаше за положението на младия банкер, му даваха основание да се надява, че акциите на Каупъруд можеха да станат лесна плячка за собствените му борсови посредници. Те щяха да разпространят слуха, че Каупъруд е в затруднение, а след това да предложат да изкупят акциите му — на безценица, разбира се.

Злополучно беше посещението на Каупъруд при Бътлър.

— Да — каза сенаторът след продължително мълчание, — склонен съм да проявя съчувствие към мистър Каупъруд и не го упреквам, че е купувал акции от трамвайните линии, щом е имал възможност, но не виждам какво бихме могли да направим за него при тази криза. Не знам какво мислите вие, господа, но аз, дори и да искам, не съм в състояние да вадя чуждите кестени от огъня тъкмо сега. Остава ни да преценим дали опасността, надвиснала над партията, е толкова голяма, че да си заслужава да бръкнем в собствените си джобове, за да му помогнем.

При намека за опасността да се стигне до даването на лични средства Моленхауър направи кисела физиономия.

— Боя се, че и аз не бих могъл да помогна кой знае колко на мистър Каупъруд — каза той, като въздъхна.

— Бога ми — възкликна Бътлър с неговото ирландско чувство за хумор. — Май ще е най-добре и аз да си прибера моите сто хиляди долара. Това ще бъде първата ми грижа утре сутринта.

Нито Симпсън, нито Моленхауър благоволиха този път да се усмихнат, дори и вяло, както преди. Лицата им останаха все така мрачни и сериозни.

— Въпросът за градската хазна — каза сенаторът Симпсън, след като почака да се поуспокоят духовете — заслужава по-сериозно внимание. Ако мистър Каупъруд фалира и хазната загуби толкова пари, това доста ще ни затрудни. От кои линии — добави той сякаш между другото — се е интересувал този човек?

— Не знам — отвърна Бътлър, който не пожела да съобщи какво му беше казал Оуен, докато пътуваха с двуколката.

— Ще си имаме големи неприятности — каза Моленхауър, — ако не накараме Стенър да възстанови сумата, преди този Каупъруд да е фалирал. Ако Каупъруд обаче разбере, че сме направили подобна стъпка, той ще побърза сам да обяви фалита си. Излиза, че и това не е решение на въпроса. А няма да е и много лоялно по отношение на нашия приятел Едуард да предприемаме каквото и да било, преди той да е уредил с Каупъруд своя въпрос.

Той имаше предвид вложението на Бътлър.

— Разбира се — каза Симпсън, проявявайки присъщата си прозорливост и далновидност.

— За това не се тревожете — обади се Бътлър. — Още утре сутрин ще си прибера тия сто хиляди долара.

— Мисля, че при очакваното развитие на нещата — продължи Симпсън — трябва да направим всичко възможно, за да потулим тази история, докато не минат изборите. Ще се погрижим и вестниците да не пишат нищо. Предлагам също — сега той си мислеше за акциите от трамвайните линии, които Каупъруд така умело бе купувал — градският ковчежник да бъде предупреден и при създалата се ситуация да не дава занапред никакви заеми, защото тогава вече неизбежно ще се злепостави. Предполагам, Хенри, че една ваша дума ще бъде достатъчна.

— Да, ще поговоря с него — обеща Моленхауър.