Финансист

Моленхауър не само беше, но имаше и самочувствието на много важна личност. Беше изключително прозорлив по отношение на финансовите и политическите въпроси. Беше немец, по-точно американец от немски произход — представителен човек, висок и едър, хладнокръвен и пресметлив. Правеха впечатление могъщата му гръд, широките му рамене и голямата глава, която изглеждаше ту кръгла, ту продълговата в зависимост от гледната точка. Имаше високо изпъкнало чело, под което проблясваха любопитни и хитри очи. Носът, устата, брадичката, твърдите и гладки бузи потвърждаваха впечатлението, че е човек, който много добре знае какво иска и как трябва да го постигне. Наистина добре моделирано, запомнящо се лице! Той беше близък приятел на Едуард Мълая Бътлър, доколкото могат да бъдат приятели подобни хора, а искреното му уважение към Марк Симпсън можеше да се сравни с уважението на един тигър към друг. Изобщо ценеше способните и при честна игра бе склонен да играе честно. При нечестна игра обаче коварството му ставаше безгранично.

Когато Едуард Бътлър и синът му пристигнаха тази неделна вечер в къщата на Моленхауър, собственикът на една трета от богатствата на града не ги очакваше — той седеше в библиотеката, четеше и слушаше една от дъщерите си, която свиреше на пиано. Жена му и другите му две дъщери бяха отишли на черква. Моленхауър обичаше да си седи в къщи. И тъй като неделната вечер беше много подходяща за разговори, най-вече по политически въпроси, той все пак допускаше, че някои от неговите видни събратя можеха да наминат, и затова, когато слугата, който изпълняваше и ролята на иконом, съобщи за пристигането на Бътлър и сина му, се зарадва.

— Добре дошли! — поздрави той сърдечно Бътлър и му подаде ръка. — Радвам се да ви видя! Хубаво е, че сте довели и Оуен! Здравей, Оуен! Какво ще пийнете, господа? Няма да ми откажете, надявам се. Джон — обърна се той към слугата, — погрижи се! Бях се заслушал в изпълнението на Каролайн. Но вие май я изплашихте.

Той притегли един стол към Бътлър и даде знак на Оуен да седне от другата страна на масата. След малко слугата се върна с красив сребърен поднос, отрупан с бутилки с различни видове уиски и вина и с много пури. Оуен беше от новия тип млади финансисти, които нито пушеха, нито пиеха. Баща му си позволяваше и едното, и другото, но с мярка.

— Хубава ви е къщата! — забеляза Бътлър, без още да подсказва с нищо каква важна задача го е довела тук. — Не се учудвам, че в неделните вечери си стоите у дома. Какво ново в града?

— Нищо ново, доколкото ми е известно — отвърна спокойно Моленхауър. — Всичко като че е наред. Да не би вие да знаете нещо, което би могло да ни разтревожи?

— Да — каза Бътлър, като допи брендито със сода в чашата си. — Наистина има нещо. Не сте ли чели някое от вечерните издания?

— Не, не съм — отвърна Моленхауър, като се поизправи на стола. — Даже не знам, че има вечерни издания. Да не се е случило нещо?

— Нищо друго освен това, че Чикаго гори и както изглежда, утре сутринта тук ще се разрази малка финансова буря.

— Какво говорите? Нищо не съм чул. Казвате, че са излезли вечерните издания, така ли? Гледай ти! Голям ли е пожарът?

— Целият град горял, както твърдят — намеси се Оуен, който наблюдаваше с подчертан интерес промените върху лицето на видния политик.

— Е, това наистина е голяма новина! Трябва да изпратя да ми купят вестник. Джон! — извика той и слугата се появи. — Намери ми отнякъде вестник! — Слугата излезе. — Какво ви кара да мислите, че това може да засегне и нас? — отново се обърна той към Бътлър.

— Едно нещо, за което научих преди малко — изглежда, че в касата на нашия човек Стенър ще се открият известни липси, освен ако събитията не се развият чак толкова зле, колкото очакват някои хора — спокойно обясни Бътлър. — А това не е особено благоприятно, когато предстоят избори, не мислите ли? — И той впери в Моленхауър умните си сиви очи. Моленхауър също го погледна изпитателно.

— Откъде го научихте? — попита с леден глас той. — Смятате, че е злоупотребил, така ли? И колко е взел? Знаете ли?

— Доста — отвърна спокойно Бътлър. — Близо петстотин хиляди долара, доколкото разбрах. Но не бих казал, че става дума за злоупотреба. Парите все още не са загубени, обаче съществува такава опасност.

— Петстотин хиляди долара! — възкликна учудено Моленхауър, запазвайки все пак обичайното си спокойствие. — Какво говорите? И откога е тази работа? Какво е правил с парите?