Финансист

— Джордж — каза Каупъруд, който разбираше, че само най-убедителните доводи могат да окажат някакво въздействие, — престани да говориш за онова, което съм направил. Трябваше да го направя. Ти започваш да губиш самообладание, има опасност да извършиш сериозна грешка и тъкмо от това искам да те предпазя. Аз съм вложил за нас двамата петстотин хиляди долара от градските пари, но повече за теб, отколкото за мен (това всъщност не беше вярно), а ти в такъв важен момент се колебаеш дали да защитиш интереса си или не. Не мога да те разбера. Преживяваме криза, Джордж! Всички акции спадат главоломно — не само моите и не само твоите. Това е паника, предизвикана от един пожар, и ти не можеш да разчиташ, че ще оцелееш, ако не предприемеш нещо, за да се защитиш. Казваш, че дължиш мястото си на Моленхауър и че се страхуваш от това, което той би могъл да ти направи. Ако прецениш по-внимателно и своето, и моето положение, ще видиш, че той не е в състояние да ти направи нищо, стига аз да не фалирам. Ако фалирам обаче, какво ще стане с теб? Кой ще те спаси от съдебно преследване? Дали Моленхауър или някой друг ще предложат услугите си и ще внесат вместо теб в хазната петстотин хиляди долара? Никой няма да го направи. Ако Моленхауър и останалите искаха да защитят твоите интереси, защо не ме подкрепиха днес на борсата? Ще ти кажа защо. Защото се стремят да се доберат до твоите и до моите акции от трамвайните линии и малко ги е грижа дали ти след това ще попаднеш в затвора. Бъди разумен и ме послушай! Винаги съм бил почтен към теб, не можеш да го отречеш. Благодарение на мен ти натрупа пари, много пари. Ако си разумен, Джордж, ще отидеш веднага в канцеларията си и ще ми напишеш чек за триста хиляди долара. Не се виждай с никого и не предприемай нищо, докато не свършиш тази работа. Дали ще прибавиш и тая сума към предишната, е все едно — не могат да те обесят два пъти. Никой не може да ти попречи да ми дадеш още пари, ти си градският ковчежник. Получа ли ги веднъж, аз ще успея да се оправя и ще ги върна след седмица или две — паниката все ще свърши дотогава. Важното е да възстановиш в хазната първо тези пари, а после ще помислим и за петстотинте хиляди долара. Най-много до три месеца ще можеш да върнеш и тях. Всъщност бих могъл да се издължа и след петнайсет дни, стъпя ли отново на краката си. Нужно ми е единствено време! Не само ще си спасиш вложенията, но и никой нищо няма да може да ти направи, след като върнеш парите. Те не по-малко от теб се боят от скандал. Кажи, ще го направиш ли, Джордж? Колкото Моленхауър може да те спре, толкова и аз мога да те накарам да го направиш. Бъдещето ти е в собствените ти ръце. Кажи, ще го направиш ли?

Стенър се престори, че размисля, но всъщност у него вече не бе останала и капчица смелост. Боеше се да предприеме каквото и да било. Боеше се от Моленхауър, боеше се от Каупъруд, боеше се от живота и от самия себе си. Щеше да загуби не толкова имущество и пари, колкото обществено положение и политически престиж. Малко са хората, които знаят какво усещане дава финансовата власт, какво означава да бъдеш пазител на всеобщото благо, да държиш в ръце онова, което движи живота — средствата за размяна. Мнозинството се стреми към парите не заради самите пари, а заради възможността да си достави обикновени житейски блага, докато финансистът гледа на тях като на условие за постигане на достойнство, сила и власт. Тъкмо така гледаше на парите Каупъруд, но не и Стенър. И затова Стенър охотно бе оставял Каупъруд да действува вместо него, сега обаче, когато трябваше да вникне в смисъла на предложението на Каупъруд, той беше толкова изплашен, че мислеше единствено за недоволството и гнева на Моленхауър, за възможния фалит на Каупъруд и за собствената си негодност да посрещне една истинска криза. Вече не вярваше в гениалните финансови способности на Каупъруд. Банкерът беше твърде млад, твърде отскоро участваше в играта. Моленхауър беше по-възрастен и по-богат. Както и Симпсън, както и Бътлър. Тези хора с тяхното богатство бяха за Стенър образец на сила и могъщество. И нали самият Каупъруд призна, че се намира в голяма опасност, че е притиснат до стената? Макар че при дадените обстоятелства това признание не можеше да не бъде направено, то оказа извънредно неблагоприятно въздействие върху Стенър, защото той нямаше смелост да погледне опасността в лицето.

Докато пътуваха към канцеларията, Стенър седеше до Каупъруд блед, унил, неспособен да схване бързо и ясно къде всъщност са основните му интереси, неспособен да избере твърда, категорична линия на поведение, за да ги защити. Каупъруд влезе заедно с него, за да продължи да го убеждава.

— Е, Джордж — каза настойчиво той, — кажи най-сетне! Остава ни малко време. Не бива да губим нито минута. Хайде, дай ми парите и аз бързо ще се оправя. Не бива да губим нито минута, казвам ти. Не се оставяй тези хора да те сплашват. Те играят тяхната собствена игра, ти играй своята!