Финансист

Бътлър се гордееше с Каупъруд почти толкова, колкото и със собствените си синове. Беше убеден, че именно той е помогнал на младия човек да се издигне.

— Истината е, че купувах акции от трамвайните линии, но не само за себе си. Сега ще ви кажа нещо, което не би трябвало да казвам, но не мога да постъпя другояче. Ако не го кажа, може би ще ощетя и вас, и още много други хора, които не бих искал да пострадат. Зная, че сте заинтересован от изхода на есенните избори и затова за вас сигурно ще бъде полезно да знаете, че закупих доста акции за мистър Стенър и за някои негови приятели. Не съм сигурен дали всичките пари за покупките идваха от градската хазна, но, изглежда, най-често е било така. Зная също какво ще означава за мистър Стенър, за Републиканската партия и за вашите интереси, ако фалирам. Всъщност мистър Стенър не започна покупките по собствена инициатива — мисля, че и аз съм малко виновен за това, но то дойде като следствие от други неща. Както ви е известно, аз се заех с разпространението на градския заем от името на мистър Стенър и после неколцина негови приятели пожелаха да им купя срещу притежаваните от тях облигации акции от трамвайните линии, И оттогава досега продължавам да им върша тази услуга. Аз самият съм заемал от мистър Стенър значителни суми срещу два процента. Всъщност първоначално всички сделки се извършваха по този начин. Не искам сега да стоварвам вината си върху други. Тя пада върху мен и аз съм готов да я поема, но ако фалирам, мистър Стенър ще бъде обвинен, а това ще хвърли сянка и върху градската администрация. Естествено не ми се иска да фалирам. Пък и не би имало причина за това, ако не ни заплашваше тази паника. Никога в живота си не съм бил в по-добро положение. Но едва ли ще издържа на подобна буря без нечия подкрепа и бих искал да знам дали вие ще ми я окажете. Обещавам ви, че ако успея да се измъкна, ще направя всичко възможно да върна взетите от хазната пари. Мистър Стенър отсъства от града, иначе щях да го доведа със себе си.

Каупъруд безсрамно излъга, че е възнамерявал да доведе Стенър, а колкото до парите от градската хазна, смяташе да ги връща на части, и то по износен за него начин, но думите му прозвучаха убедително.

— Колко пари е вложил при вас Стенър? — попита Бътлър. Той беше леко смутен от това неочаквано разкритие. То представяше Каупъруд и Стенър в нова светлина.

— Около петстотин хиляди долара — отвърна Каупъруд.

Бътлър се изправи в креслото си.

— Толкова много? — възкликна той.

— Приблизително — повече или по-малко — не съм сигурен.

Старият предприемач слушаше мрачно Каупъруд, мислейки за последиците, конто щеше да има тази история за Републиканската партия и за неговите собствени предприемачески интереси. Той харесваше Каупъруд, но това, което чуваше сега, изглеждаше доста неприятно и объркано. Бътлър мислеше бавно и действаше бавно, но спреше ли вниманието си върху някой проблем, го обмисляше от всички страни. Беше вложил доста голяма сума във филаделфийските трамвайни линии — може би около осемстотин хиляди долара. А Моленхауър — навярно двойно повече. Не знаеше какви бяха вложенията на сенатора Симпсън — по-големи или по-малки. Преди време Каупъруд му беше казвал, че според него сенаторът притежава доста акции. Повечето от техните средства, както и тези на Каупъруд бяха депозирани в различни банки, а заемите, получени срещу тях, бяха вложени в други начинания. Разбира се, не беше желателно, нито изгодно да им поискат погасяване на тези заеми, макар че нито един от триумвирата не беше в такова тежко положение както Каупъруд. Те щяха да се отърват без особени затруднения, но не и без известни загуби, ако не вземеха бързи мерки.

Той нямаше да се разтревожи толкова много, ако Каупъруд му беше казал, че Стенър е вложил, да речем, седемдесет и пет или дори сто хиляди долара. Работата можеше да се уреди някак. Но петстотин хиляди долара!

— Това са много пари — каза Бътлър, като си мислеше за учудващата дързост на Стенър, пропускайки да я свърже в момента с хитрите машинации на Каупъруд. — Трябва добре да се помисли. Няма време за губене, щом утре ще настъпи паника. Каква полза ще имате, ако подкрепим пазара?

— Много голяма — отвърна Каупъруд, — макар че ще трябва, разбира се, да търся пари и по други пътища. Вие сте депозирали при мен сто хиляди долара. Има ли вероятност да си ги поискате незабавно?

— Може би — каза Бътлър.

— Но и аз сигурно ще се нуждая доста от тях, така че искането ви да ги върна сериозно ще ме затрудни — добави Каупъруд. — А те са само част от задълженията ми. Ако се обедините със сенатора Симпсън и мистър Моленхауър — а вие притежавате най-много акции от трамвайните линии — и се срещнете с мистър Дрексъл и мистър Кук, бихте могли да уредите нещата така, че да се намали напрежението на пазара. Аз ще се оправя лесно, стига да не бъда принуден да погасявам заемите си, а то няма да се наложи, ако не спадне рязко курсът на акциите. Стане ли това обаче, ценните ми книжа ще загубят стойността си и аз няма да издържа.

Старият Бътлър се изправи.