Финансист

Най-много го безпокоеше мисълта за петстотинте хиляди долара, които Стенър беше вложил при него. Наближаваха есенните избори. Макар ковчежникът да бе служил вече два мандата, кандидатурата му бе издигната отново, а един скандал, свързан с градската хазна, щеше да му се отрази извънредно лошо. Този скандал щеше да сложи край на административната кариера на Стенър, а нищо чудно да го изпрати и в затвора. Би могъл да провали и възможностите на Републиканската партия да спечели. Скандалът щеше да засегне и Каупъруд, защото той също имаше дял в тази история. Ако това се случеше, нямаше да може да избегне стълкновението с политиците. При лошо стечение на обстоятелствата той вероятно щеше да фалира и тогава щеше да излезе наяве фактът, че се е опитвал да завладее онази част от градските трамвайни линии, която те смятаха за своя неприкосновена собственост, и то със заети от градската хазна пари — а това можеше да им струва изборите. Естествено те нямаше да погледнат снизходително на неговите действия. Излишно щеше да бъде да твърди, че е заемал парите срещу два процента лихва (за да се подсигури, в повечето случаи той наистина бе постъпвал така) или пък, че е действал само като агент на Стенър. На такова твърдение биха повярвали само наивни или незапознати с нещата хора, но политиците нямаше да се хванат на въдицата. Не бяха толкова глупави.

Окуражаваше го единствено обстоятелството, че той много добре знаеше какво вършат градските управници. Едва ли би било в интерес дори и на най-високопоставените да държат морализаторски тон в такъв кризисен момент. Всички те — и малки, и големи, — извличаха облаги от правата, които им даваше градът. Франк знаеше, че Бътлър, Моленхауър и Симпсън печелеха от договорите с общината. Тези договори бяха законни наистина, но те бяха всъщност една явна фаворизация. Печелеха също и от големите суми, събирани под формата на данъци — поземлен данък, данък за водата и така нататък, които се влагаха в посочени от тримата и от някои други лица банки, считани за официални хранилища на градските пари. Предполагаше се, че банките правят услуга на града, като пазят парите му в подземията си, и затова не плащаха никакви лихви за влоговете. Но те пускаха тези пари в обръщение. В чия полза? Каупъруд нямаше причини да се оплаква, защото се отнасяха добре към него, но смяташе за нередно тези хора да монополизират всички градски привилегии. Той не познаваше лично Моленхауър и Симпсън, но знаеше, че те, както и Бътлър бяха извлекли добра печалба от неговите манипулации с градския заем. Освен това Бътлър проявяваше подчертана благосклонност към него. Имаше основания да се надява, че при създадената ситуация и в случай че станеше най-лошото, Бътлър би му помогнал, ако му признае всичко. Каупъруд реши да постъпи именно така, разбира се, ако не успее да се справи сам и тайно с помощта само на Стенър.

Прецени, че най-напред трябва да отиде в дома на Стенър и да поиска допълнителен заем от триста или четиристотин хиляди долара. Със Стенър винаги се бе разбирал добре, а в случая нямаше да бъде трудно да го убеди колко е важно липсата от петстотин хиляди долара в касата му да не става публично достояние. Разбира се, после трябваше да намери още пари, колкото е възможно повече. Но откъде? Очевидно трябваше да се срещне с директори на банки и на акционерни дружества, с най-ловките борсови посредници и изобщо с хора от този род. А дължеше и сто хиляди долара на Бътлър. Навярно щеше да успее да убеди стария предприемач да не си ги иска сега. Прибра се бързо, нареди да впрегнат и незабавно се отправи към дома на Стенър.

Оказа се обаче — и това не само разочарова, но и силно смути Каупъруд, — че Стенър е извън града; бил отишъл с приятели за риба и патици в залива Чезапик; щял да се върне чак след няколко дни; намирал се някъде из блатата край някакво малко градче. Каупъруд изпрати бърза телеграма до най-близкия до градчето телеграфо-пощенски пункт, а за по-сигурно телеграфира и до още няколко пункта в околността. Молеше го незабавно да се върне. Никак не беше сигурен обаче, че Стенър ще се върне навреме, и беше силно затруднен да реши кога трябва да направи следващата си стъпка и каква да бъде тя. Трябваше да получи помощ отнякъде, и то незабавно.