Ген

— Преди петнайсет години клиниката изгоряла и всички архиви били унищожени. Но аз се добрах до студентските годишници и потърсих информация там. Всеки випуск е бил от сто и двайсет студенти, половината жени. Тоест, остават шейсет мъже. Като се извадят азиатците и другите малцинства, остават около трийсет и пет на година. По онова време съхранявали спермата само година или там някъде. Накрая останаха приблизително сто и четиридесет имена, които да проверя. Стана по-бързо, отколкото очаквах.

Бенет се облегна тежко назад.

— Но да ти кажа ли честно? Още като видях снимката ти в годишника, веднага разбрах. Нещо в косата и във формата на веждите… — Тя сви рамене. — Тъй или иначе, ето ме тук.

— Но до това изобщо не би трябвало да се стига — каза Бенет. — Всички ние бяхме анонимни донори. Неоткриваеми. Никой от нас нямаше да разбере дали от семенната ни течност са се родили деца, или не. По онова време аноиимността беше гарантирана.

— Е, да. Но вече не е така.

— Само че аз никога не съм се съгласявал да ставам ваш родител. Това се опитвам да ви обясня.

Тя вдигна рамене.

— Е аз какво мога да кажа?

— Целта ми не беше да имам дете. Просто помагах на безплодни двойки да се сдобият със свое.

— Да, ама аз съм твое дете.

— Но вие си имате родители…

— Твое дете съм, докторе. И мога да го докажа в съда.

Последва мълчание. Гледаха се. Бебето точеше лиги и се въртеше неспокойно. Накрая Бенет каза:

— Зашо дойдохте тук?

— Исках да се запозная с биологичния си баща… — Е, запознахте се.

— И исках той да изпълни задълженията си.

Ето какво било. Най-после картите бяха на масата.

— Госпожице Мърфи — бавно каза той. — Няма да получите нищо от мен.

Бенет стана. Младата жена последва примера му.

— Твоите гени са причината да се пристрастя към наркотиците — заяви тя.

— Не говорете глупости.

— Баща ти е бил алкохолик, ти също си имал проблеми с наркотици. Носиш гените на пристрастяването.

— Какви гени?

— AGS3. Хероинова зависимост. DAT1. Кокаинова пристрастеност. Ти имаш тези гени, имам ги и аз. Имам ги заради теб. Изобщо не е трябвало да даряваш дефектната си сперма.

— Какви ги говориш? — каза той, вече ядосан. Тази жена очевидно рецитираше наизустен сценарий. — Дарил съм сперма преди трийсет години. По онова време нямаше тестове… следователно не нося никаква отговорност днес…

— Знаел си — сопна му се тя. — Знаел си, че имаш фамилна обремененост. Въпреки това си продал спермата си. Изкарал си увредената си, опасна сперма на пазара. Без да те е грижа кого ще заразиш.

— Да заразя?

— Изобщо не е трябвало да го правиш. Ти си срам за лекарското съсловие. Обрекъл си други хора да страдат от генетичните ти разстройства. Без изобщо да ти пука.

Доктор Бенет успя някак да се овладее. Тръгна към вратата.

— Госпожице Бенет, нямам какво повече да ви кажа.

— Изхвърляш ме, така ли? Ще съжаляваш — каза тя. — Много, ама много ще съжаляваш.

И изхвърча от кабинета му.

Бенет изведнъж се почувства изцеден и се строполи на стола си. Беше в шок. Гледаше втренчено картоните на очакващите го вън пациенти, подредени на бюрото пред него. Всичко това вече нямаше значение. Свърза се с адвокатата си и му обясни набързо ситуацията.

— Пари ли иска? — попита адвокатът.

— Така предполагам.

— Каза ли колко?

— Джеф, нали не приемаш това на сериозно?

— За жалост нямаме друг избор — каза адвокатът. — Случило се е в Мисури, а по онова време там не е имало изричен закон, уреждащ бащинството при изкуствено оплождане. Случаи като твоя доскоро не бяха проблем. Но при спорове за бащинство съдът по правило отсъжда издръжка на детето.

— Тя е на двайсет и осем.

— Да, и си има родители. Въпреки това може да заведе дело. Може да използва онова с гените и да подаде иск на основание застрашаване поради небрежност, злоупотреба с дете или каквото там измислят адвокатите й. Съдията може и да й присъди нещо, може и да спре делото поради липса на основания. Но делата за бащинство по принцип се решават в ущърб на мъжа. Да кажем, че една жена е забременяла от теб и реши да направи аборт. Може да го направи, без да се допита до теб. Но ако реши да роди, ти ще си задължен да плащаш издръжка, нищо че не си се съгласил да имаш дете от нея. Съдът ще отсъди, че е било твоя отговорност да избегнеш бременността. Или да речем, че направиш генетичен тест на децата си и установиш, че те не са твои деца, че жена ти ти е изневерявала. И в този случай съдът ще постанови, че трябва да плащаш издръжка на децата, нищо, че не са твои.

— Но тя е на двайсет и осем години. Не е дете…

— Въпросът е дали един уважаван лекар иска да отиде на съд, защото отказва да помага финансово на собствената си дъщеря?

— Не — каза Бенет.

— Така е, не искаш. И тя го знае. Подозирам, че познава и законите на Мисури. Така че изчакай да се свърже отново с теб, уговорете си среща и ми се обади. Ако и тя има адвокат, още по-добре. Питай я дали има и ако има, нека и той да дойде. А междувременно ми прати по факса резултатите от генетичния тест, който ти е дала.

— Ще трябва да й платя, за да ми се махне от главата, така ли?