Ген

— По този въпрос няма никакво съмнение — каза адвокатът и затвори.

62.

Дежурна на информацията в полицейското управление на Роквил беше привлекателна чернокожа жена към двайсет петте. На табелката пред нея пишеше: „ПОЛИЦАЙ ДЖ. ЛАУРИ“. Униформата й беше колосана и изгладена като за изложба.

Джорджия Белармино побутна дъщеря си към бюрото й сложи хартиената торбичка с инжекциите пред нея и каза:

— Полицай Лаури, искам да знам защо дъщеря ми държи тези неща, а тя не ми казва.

Дъщеря и я изгледа злобно.

— Мразя те, мамо.

Полицай Лаури не показа изненада. Погледна спринцовките и се обърна към дъщерята на Джорджия.

— Лекар ли ви ги предписа?

— Да.

— С репродуктивността ли са свързани?

— Да.

— На колко сте години?

— На шестнайсет.

— Мога ли да видя някакъв документ за самоличност?

— На шестнайсет е — каза Джорджия Белармино и се наведе напред. — И аз искам да знам…

— Съжалявам, госпожо — прекъсна я полицайката. — Ако младата дама е на шестнайсет и тези лекарства са свързани с репродуктивността, нямате право да изисквате информация.

— Как така нямам право да изисквам информация? Тя ми е дъщеря, И е на шестнайсет.

— Такъв е законът, госпожо.

— Но този закон е за абортите. Тя няма да прави аборт. Изобщо не знам какви ги върши. Това са лекарства срещу безплодие. Тя си бие инжекции срещу безплодие.

— Съжалявам, нищо не мога да направя.

— Искате да кажете, че дъщеря ми може да си инжектира разни лекарства, а аз нямам право да знам какво става?

— Ако тя не желае да ви информира, да, нямате право.

— Ами лекарят й?

Лаури поклати глава.

— Той също няма право да ви каже. Лекарска тайна е.

Джорджия Белармино награби инжекциите и ги прибра в торбичката.

— Това е нелепо!

— Не аз създавам законите — каза полицайката. — Само ги прилагам.

Пътуваха към къщи.

— Скъпа — каза Джорджия. — Да не се опитваш да забременееш?

— Не. — Щерка й седеше, скръстила ръце пред гърдите си, бясна.

— Така де, на шестнайсет си, това не би трябвало да е проблем… Така че какво точно се опитваш да направиш?

— Изглеждах като пълна идиотка заради тебе. — Миличка, просто се тревожа за теб.

— Не, не е това. Просто си гадна и си вреш носа навсякъде. Мразя те. И тази кола я мразя.

Дженифър продължи още известно време в същия дух, докато не стигнаха до училището. Там слезе от колата и затвръшна с всички сили вратата.

— Заради теб закъснях за френски!

Предобедът беше ужасен, на всичкото отгоре беше отменила две срещи. Сега трябваше да ги смести някак между другите. Джорджия влезе в офиса си, остави торбичката с инжекциите на пода и грабна телефона.

Флорънс, секретарката, влезе и видя торбичката.

— Леле — възкликна тя. — Не си ли малко стара за работи?

— Не са мои — с раздразнение каза Джорджия.

— Тогава… да не би дъщеря ти? Джорджия кимна.

— Нейни са.

— Това е онзи доктор Вандикин — каза Флорънс. — Кой?

— От Маями е. Тийнейджърките пият хормони, напомпват си яйчниците, продават му яйцеклетки и прибират парите.

— За какво? — попита Джорджия.

— За гръдни импланти. Джорджия въздъхна.

— Страхотно. Просто страхотно.

Искаше мъжът й да поговори с Дженифър, но за жалост Роб летеше за Охайо, където щяха да снимат телевизионен репортаж за него. Семейният разговор — който със сигурност щеше да е разгорещен — трябваше да почака.

63.

Докато пътуваха с подземната мотриса от сенаторската служба към сенаторската трапезария, сенатор Робърт Уилсън (Вермонт) се обърна към сенатор Даян Файнстайн (Калифорния) и каза:

— Мисля, че трябва да сме по-активни във връзка с онези генетични неща. Например би трябвало да обмислим закон, който да забранява на младите жени да продават яйцеклетките си.

— Младите момичета вече го правят, Боб — каза Файнстайн. — Тази търговия вече е факт.

— И защо го правят, да си плащат таксите за колежа?

— Малка част, може би. Повечето искат да купят нова кола на гаджето си или да си направят пластична операция.

Сенатор Уилсън изглеждаше озадачен.

— И откога продължава това?

— Вече няколко години — каза Файнстайн.

— Е, може би в Калифорния…

— Навсякъде, Боб. Знам за една тийнейджърка в Ню Хампшир, която го направи, за да събере пари за гаранцията на гаджето си.

— И това не те притеснява?

— Не ми харесва, разбира се — каза Файнстайн. — Мисля, че неразумно. Че от медицинска гледна точка процедурите крият опасност. Мисля, че тези момичета рискуват евентуално бъдещо безплодие. Но на какво основание да го забраним? Телата са си техни, яйцеклетките — също. — Файнстайн сви рамене. — Пък и корабът вече е отплавал, Боб. При това доста отдавна.

64.

— Не мога да повярвам, че пак си тук!

Елис Ливайн откри майка си на втория етаж в магазина на Ралф Лорън на ъгъла на Мадисън и Седемдесет и втора. Стоеше пред огледалото, облечена в кремав ленен костюм, гарниран със зелено шалче. Въртеше се наляво и надясно, за да се види по-добре.

— Здравей, скъпи — каза тя. — Пак ли ще правиш сцена?

— Мамо. Какво правиш?

— Купувам си едно-две нещица за лятото, скъпи.

— Вече говорихме за това — каза Елис.

— Само едно-две неща — каза майка му. — За лятото. Харесват ли ти маншетите на този панталон?