Ген

— Това, разбира се, е една трудна ситуация от емоционална гледна точка — дипломатично подхвана той. — Ние всички обичаме домашните си любимци, но… — Поколеба се, после продължи: — Въпросната дама се е обърнала към калифорнийската компания „Генетични банки и клониране“ и цената за извършената услуга е възлизала на петдесет хиляди долара.

— Според вас етично ли е да се клонира нечия котка? — попита момичето.

— Както знаете — каза той, — вече доста животни бяха клонирани, включително овце, мишки, кучета и котки. Така че не е нещо ново… Един от неприятните аспекти е, че клонираното животно няма същата продължителност на живота като нормалните си събратя.

Друг ученик попита:

— Етично ли е да се платят петдесет хиляди долара за клонирането на домашен любимец, когато по света има толкова много гладуващи хора?

Белармино изпъшка наум. Как да промени темата?

— Самият аз не съм горещ привърженик на подобни процедури — каза той. — Но не бих стигнал дотам да ги нарека неетични.

— Не е ли неетично, защото създава поносимост към идеята клониране на човешки същества?

— Не мисля, че клонирането на домашни любимци има какъвто и да било ефект върху дебата около човешкото клониране.

— Би ли било етично да се клонират хора?

— За щастие — каза Белармино — това е въпрос на далечното бъдеще. По-добре да се спрем на неща, които засягат нашето време. Има хора например, които изразяват тревога във връзка с генномодифицираните храни; съществуват протичоречивя относно генната терапия и стволовите клетки. Това са реални проблеми, с които се сблъскваме днес. Вие какво мислите по въпроса? — Младеж на задния ред вдигна ръка.

— Да?

— Мислите ли, че е възможно да се клонират хора? — попита момчето.

— Да, мисля, че е възможно. Сега не, но все някога и това ще стане.

— Кога?

— Не бих искал да гадая. Има ли въпроси на друга тема? — Друго дете вдигна ръка.

— Да?

— Според вас човешкото клониране етично ли е?

Белармино отново се поколеба. Ясно съзнаваше, че отговорът му ще се излъчи по телевизията. А и кой знае как щяха да поднесат думите му редакторите на предаването? Сигурно щяха всячески да се постараят да го представят в лоша светлина. Репортерите принципно мразеха хората на вярата. А каквото и да кажеше, щеше да се ангажира професионално като ръководител на отдел в института.

— Сигурно сте чували много за клонирането и повечето от нещата, които сте чули, са неверни. Като учен, трябва да призная, че не виждам нищо принципно нередно в клонирането. Не виждам никакъв морален проблем. Това е просто поредната генетична процедура. Вече сме го правили с различни видове животни, както споменах. В същото време знам, че при клонирането има голям процент неуспех. На едно успешно клонирано животно се падат много други, които умират по време на процедурите. А това безспорно е неприемливо, когато става въпрос за хора. Така че за момента не виждам реален проблем с клонирането.

— Клонирането не е ли изземване на божествените функции?

— Лично аз не бих поставил въпроса по този начин — каза той. — Щом Бог е създал хората и останалата част от света, то пак Бог е създал и инструментите на генното инженерство Следователно Бог вече ни е дал достъп до гениите модификации. Това е Божие дело, не човешко. И както при всичко останало, от нас зависи да използваме разумно и мъдро онова, което Бог ни е дал. — Почувства се малко по-добре; този му беше от готовите отговори на склад.

— Означава ли това, че клонирането е разумна и мъдра употреба на онова, което Бог ни е дал?

Напук на всичките си инстинкти, той изтри чело с ръкава на сакото си. Надяваше се да не използват точно тези кадри макар да беше сигурен, че ще включат точно тях. Младежи изпотяват шефа на НЗИ.

— Някои хора смятат, че познават Божиите намерения — каза той. — Но аз не съм от тях. И мисля, че никой не може да ги знае, освен Бог. Мисля, че всеки, който твърди обратното демонстрира едно твърде човешко високомерие.

Искаше му се да си погледне часовника, но не го направи. Хлапетата изглеждаха объркани, а не възхитени, както беше очаквал.

— Има широк кръг спорни въпроси във връзка с генетиката. — каза той. — Нека минем нататък.

— Доктор Белармино — каза едно хлапе вляво. — Исках да попитам за асоциалното поведение. Четох, че имало ген за това. Бил свързан с проявите на насилие, с престъпността, сьс социопатното поведение…

— Да, това е варно. Този ген е налице при приблизително два процента от населението на Земята.

— Ами в Нова Зеландия? Там го имало при трийсет процента от бялото население и при шейсет процента от маорите…

— В пресата се появиха подобни данни, но не бива да се приемате лека…

— Но не означава ли това, че склонността към насилие е наследствена? Така де, не трябва ли да се опитаме да се отървем от този ген, както сме се отървали от едрата шарка?