Гладният призрак

— Е, най-накрая заговори като човек — отвърна Белами. Изпразниха чашите си и минаха покрай барплота към стълбите за дискотеката. Музиката ги обгърна като гъста мъгла и трябваше да си пробиват път през тълпата, за да стигнат до бара долу. Холт поръча питиета и те се скупчиха един до друг, оглеждаха се като хищни акули, готвещи се да се нахвърлят към ято риби.

— Какво ще кажеш за онези двете — кимна Холт към две момичета, които танцуваха заедно.

— Хубави са — съгласи се Бър. — Много хубавки.

Момичетата се движеха в синхрон, явно свикнали да танцуват заедно.

— Искаш ли да опитаме? — попита Холт.

— Разбира се — отвърна Бър, двамата оставиха чашите си на бара и се спуснаха да си пробият път през оживения дансинг към момичетата.

— Виждаш ли нещо, което да ти харесва? — попита Белами.

— Още не — отговори Дуган. — Но това е въпрос на време.

Трите момичета от ресторанта слязоха по стълбите и застанаха на светло в края. Едната беше дребната китайка с красивите очи. Тя като че ли гледаше право в него, макар той да съзнаваше, че е скрит в мрака.

— Загледа се — засмя се Белами.

— Красива е, нали?

— Нисичката ли? Страхотна. Но такъв едър гуейло като теб направо ще я разкъса. Намери си някоя с твоя размер.

Дуган го изгледа и се изсмя, погледна отново към стълбите, но момичетата бяха изчезнали.

Двамата мъже останаха до бара, оглеждаха дансинга и потрепваха в такт с музиката. Бър и Холт, изглежда, се забавляваха добре, бяха разделили момичетата и сега ги отдалечаваха една от друга като овчарски кучета разтревожени овчици.

Дуган мислеше да попита Белами как се движи молбата му за преместването, но се отказа. Не му беше нито времето, нито мястото за такива разговори. Господи, как му се искаше да успее. В „Стопански престъпления“ направо полудяваше бавно, дори и без днешното разочарование. Това не приличаше на полицейска работа, а на обикновено счетоводство. Капката, която препълни чашата, беше аферата „Кариан“. Тригодишно разследване, последвано от дело, което се точи година и половина. Най-дългото и най-скъпото в историята на Хонконг. И то приключи внезапно, когато един съдия реши, че обвиняемите са невинни. Близо пет години тежък труд отиде на вятъра. Дуган си беше изтъркал топките от работа по това дело. По десет — дванадесет часа работа на ден. Ядеше, спеше и дишаше с делото „Кариан“ и какво? Един човек изтри с махване на ръката си целия му труд.

Нощта, след като съдията прекрати делото, Дуган отиде и се напи. Седмица след това подаде молба за преместване от първи отдел в трети. Първи отдел се занимаваше с дълги заплетени дела за измами, втори разследваше дребните престъпления и затова преместването там би било понижение. В трети отдел бяха хората, занимаващи се с проследяване на измамници. Това означава доста задгранични пътувания, работа под прикритие, точно както в „Светлините на Маями“. Но там щатът беше само четиридесет души и напливът беше ужасен. Когато Дуган подаде молба, му казаха, че може да се очаква освобождаване на място чак след три години. Тогава той реши, че искат да го откажат от преместването, защото го смятат за много ценен в първи отдел.

Накрая търпението му се изчерпа и той реши изобщо да напусне „Стопански престъпления“ и да опита да се върне към истинска полицейска работа. Но сякаш никой не вземаше на сериозно молбата му да постъпи в отдела за борба с организираната престъпност. А сега вече знаеше защо.

Белами забеляза мълчанието му и посегна да чукне чашата си в неговата.

— Как е животът? — попита той.

Дуган сви рамене.

— Нищо не се променя. Все така ми е писнало от стопанския.

Бър и Холт сега бяха опрели гърбовете си и отдалечаваха момичетата все повече една от друга. Танцуваха мълчаливо, но и без това от музиката не можеха да се чуят. Дуган отпи голяма глътка. Вече не му пукаше, че е неподходящото време и място.

— Трябва да се махна — каза той.

— Музиката ли ти е силна? — попита Белами.

— Знаеш за какво говоря — отвърна Дуган. — Да се махна от „Стопански престъпления“.

Белами бавно поклати глава.

— Най-добре си стой там, където си.

— Не — изсумтя той. — Искам да се махна.

Двамата се спогледаха над чашите. Дуган искаше да продължи, но мълчанието на по-възрастния подсказваше, че ще бъде разочарован. Все едно да се обадиш на бивша любовница, за да я помолиш да опитате пак, макар да знаеш, че няма да получиш онова, което искаш. Желаеше да опита, въпреки че съзнаваше, че отказът ще бъде още по-болезнен.

Но въпреки това продължи и обясни как му отнеха делото за компютрите.

— Искам да се преместя в групата за борба с организираната престъпност. Трябва да се върна към истинската полицейска работа.

— Стопанските престъпления също са истинска полицейска работа — отговори Белами, но избягваше погледа му.

— Не разбирам защо е толкова трудно да ме преместят — продължи упорито Дуган, макар да знаеше отговора. Видя устните на приятеля си да се движат, но думите му бяха заглушени от музиката.

— Какво? — извика той.

— Ти знаеш защо — изкрещя Белами. — Заради гадния ти зет. Това те спира. Гадния Саймън Нгъ и сестра ти.