Гладният призрак

— Ще я намерим, обещавам — опита се да я успокои той, макар да разбираше, че не беше в състояние да изпълни думата си.

— Ами Саймън? Какво става със съпруга ми?

Томас не знаеше какво да отговори. Отиде в кухнята, повика прислужницата и й заповяда да отведе Джил в спалнята, да й даде топло мляко и да се погрижи тя да глътне едно хапче успокоително. По-добре упоена, отколкото пияна.

— Всеки, който се обажда, да бъде свързван с учителя Чен — нареди строго той на прислужницата. — Всеки. Щом госпожа Нгъ заспи, махни телефона от спалнята й, за да не я тревожи. Разбра ли?

Тя кимна. Всичко беше ясно. Госпожа Нгъ не биваше да говори с никого извън дома. Прислужницата не знаеше какво точно се е случило, но се досещаше, че е нещо лошо. Познаваше семейство Нгъ достатъчно, за да осъзнае, че не бива да задава въпроси. Томас наблюдаваше как тя отвежда Джил горе, а след това отиде в колата при Лин и Дзъ.

— Добре. — Сега, по-далеч от Джил, той се чувстваше малко по-спокойно. — Да вървим при баща ми.

Резиденцията „Златен дракон“ беше истински анахронизъм, отживял времето си, също както старите триади в днешното високотехнологично общество. Томас Нгъ я мразеше. Намираше се на две трети път към Върха, малко по-долу от подобната на палат Небесна резиденция на управителя на хонконгската и шанхайска банка. Към входа водеше тесен частен път. Цялата площ беше оградена с каменна стена, построена без хоросан с височина три човешки ръста и вътре можеше да се влезе само през огромен дървен портал, вратите бяха боядисани в яркочервено, укрепени с черни метални клинци, благодарение на които изглеждаха сякаш някой беше стрелял по тях с огромна ловна пушка.

Стената заобикаляше шест или седем акра първокачествена жилищна площ, която лесно можеше да бъде превърната в огромен небостъргач, осигуряващ приходи от милиони долари. Преди няколко години беше направил проучвания и разбра, че няма да е проблем да получи право на строеж, мястото беше достатъчно стабилно, за да се строи на височина повече от двадесет етажа. Повдигна този въпрос пред баща си, но дори не успя да изложи целия си план. Той му даде съвсем ясно да разбере, че резиденцията „Златен дракон“ не може да се пипа и че този въпрос повече никога не бива да се повдига.

Склонът се спускаше под ъгъл от двадесет градуса, къщата се намираше някъде по средата, откъдето имаше невероятен изглед към пристанището „Виктория“, небостъргачите в центъра и Адмиралтейството, а зад тях Цим Ша Цуй. В далечината, обвити в мъгла, се виждаха осемте хълма на Каулун.

Двама пазачи отвориха огромните порти, за да пропуснат мерцедеса и той се заизкачва бавно по извиващия се нагоре чакълен път, който свърши с кръгла площадка пред гаража. Макар самата къща да бе построена върху издълбани в хълма основи, по-голямата част от двора се спускаше полегато и беше пресечена с криви пътечки за разходка и стръмни стъпала. За да се стигне от гаража до къщата, се изкачваха дванадесет каменни стъпала, минаваше се по извит дървен мост над изкуствено езеро, от което над водата се издигаше гърбът на поне шест метра дълъг каменен дракон, а масивната глава с остри зъби и втренчени очи гледаше към сградата на „Банк ъф Чайна“. Във водата плуваха едри златни рибки, които баща му хранеше всяка сутрин. Томас спря върху моста и погледна главата на дракона. Спомни си как като деца с братята му играеха във водата. Лин и Дзъ мълчаливо застанаха няколко крачки зад него, за да не го смущават.

Дворът беше удобен за игра на криеница, пълен с тайни местенца — пещери от бетон със скрити вътре малки параклиси, екзотични растения, внесени от цяла Азия, пътеки към малки пагоди с каменни пейки и масички, където човек можеше да седне и да се възхищава на гледката, статуи на гигантски птици и животни, предмети, които баща му е купувал по някакво хрумване и след това с часове се е чудил къде да ги постави в това приказно място. Тук имаше японска каменна градина, оградена с дребни дръвчета, бананова плантация, портокалова горичка, водопад, задвижван от огромна помпа, който се спускаше над тайното местенце, където Саймън, Томас и Чарлз обичаха да се крият, да ядат пасти и да пият лимонада, когато искаха да се отърват от по-малката си сестра. В дъното на двора, скрит от терасата на къщата, се намираше плувен басейн със съблекални, покрит с плочки като в училище, с маркирана на интервали от по-тъмни плочи дълбочина и кула за скокове. Вляво зад група пинии имаше друг басейн, където баща им беше построил каменно корабче, до което се стигаше само по прехвърлена над водата дъска. Там обичаха да си играят на пирати. Размахваха дървените мечове и се биеха за превземане на кораба, а понякога даже разрешаваха на Катрин и куклите да играят ролята на заложници.