Гласът

— По този въпрос с жена ми сме на едно мнение. Няма да получи и стотинка!

— Мислиш ли, че това би могло да бъде някакъв злонамерен номер?

— Номер? — учуди се шефът на рецепцията. — Не те разбирам. Какво искаш да кажеш?

— Имам предвид някой да иска да ти напакости и да се опитва да ти създаде неприятности. Някой, с когото имаш сметки за уреждане.

— Не ми е хрумвало. Мислиш, че може да имам неприятели, които биха ми спретнали този номер?

— Не трябва да са ти непременно неприятели. Може да са някакви шегаджии, твои приятели.

— Не, нямам такива приятели. Освен това шегичката стигна прекалено далеч и никак не е забавна.

— Ти ли уволни Дядо Коледа?

— Какво?

— Ти ли му каза, че е уволнен? Или може би си му пратил писмо, или…?

— Аз му го казах, да.

— И той как го прие?

— Зле. Разбираемо е. Беше работил тук дълго време. Много по-дълго от мен например.

— Мислиш ли, че той може да е стоял зад това, ако въобще е имало подбудител?

— Гвюдлойгур? Не, не мога да си го представя. Гвюдлойгур? Да е замесен в подобно нещо? Не мисля. Той беше честен и кротък човек.

— Знаеше ли, че Гвюдлойгур е бил звезда като дете? — попита Ерлендур.

— Звезда? Каква звезда?

— Имал е записани на плоча песни. Хорист.

— Не знаех — каза шефът на рецепцията.

— Само още нещо — добави Ерлендур и се изправи. — Можеш ли да намериш и да ми пратиш в стаята грамофон?

Ерлендур забеляза, че шефът на рецепцията нямаше и най-малка представа за какво става дума.

Когато излезе във фоайето, видя началника на техническия отдел да се качва по стълбите от мазето.

— Как върви със слюнката, която открихте по презерватива? — попита Ерлендур. — Проверихте ли я за кортизол?

— Работим по въпроса. Ти пък какво знаеш за кортизола?

— Знам, че ако в слюнката има голямо количество от него, това може да се окаже опасно.

— Сигурдур Оли пита за оръжието на убийството — каза началникът. — Съдебният лекар мисли, че не е бил някакъв голям нож. Не много дълъг, с тънко и назъбено острие.

— Значи, не е бил ловен нож, нито голям нож за месо?

— Не, не е бил нищо особено — обясни началникът. — Най-обикновен нож.

10

Ерлендур се прибра в стаята си с двете грамофонни плочи от килерчето на Гвюдлойгур. Позвъни в болницата и попита за Валгердур. Свързаха го с отдела й. Отговори някаква друга жена. Той отново помоли за Валгердур, която най-после дойде на телефона.

— Имаш ли още от онези клечки с памук? — попита той.

— Това да не би да е господин Загинали по планинските пътища? — каза тя.

Ерлендур се ухили.

— Има един чужденец тук в хотела, когото трябва да проверим.

— Спешно ли е?

— Трябва да стане днес.

— Ти там ли ще си?

— Да.

— Ще се видим.

Ерлендур прекъсна разговора. „Господин Загинали по планинските пътища“, помисли си и се усмихна на себе си. Имаше среща с Хенри Уапшот в бара на приземния етаж. Слезе долу, седна на бара и зачака. Келнерът го попита дали желае нещо, но той поблагодари и отказа. Промени решението си почти веднага и го повика да му донесе чаша вода. Погледна лавиците с алкохол зад бара, редици от бутилки, оцветени във всички цветове на дъгата.

Бяха открили почти невидими парченца стъкло върху мраморния под на стаята. По шкафа за вино имаше следи от драмбуйе, имаше го и по чорапите на момчето, и по стълбището. Откриха стъкло и по четката за метене, и в прахосмукачката. Всичко сочеше към извода, че бутилка от този ликьор е била разбита в мраморния под. По всяка вероятност момчето е стъпило в локвата, която се е образувала, и е изтичало по стълбата към стаята си. От следите можеше да се заключи, че детето е тичало, а не е ходело. Следи от малки уплашени ходила. Ето защо решиха, че момчето е счупило бутилката, а бащата е изгубил контрол над себе си и така е пребил момчето, че то се е озовало в болница.

Елинборг го призова на разпит в полицията на Квервисгата, където го осведоми за резултата от техническата експертиза, за реакцията на момчето, когато е било попитано дали баща му не се е отнесъл толкова жестоко с него, и за собственото си убеждение, че именно бащата е виновникът за състоянието на детето. Ерлендур присъстваше на разпита. Колежката му каза на бащата, че той имал правата на заподозрян и можел да поиска присъствието на адвокат. Би трябвало да има такъв. Бащата каза, че засега не искал да се обажда на адвокат, бил невинен и се учудвал, че го подозират само заради една счупена бутилка с ликьор.

Ерлендур включи записващото устройство в стаята за разпити.

„Това, което ние мислим, че се е случило, е следното — каза Елинборг, сякаш четеше от някакъв доклад. Явно се опитваше да потисне чувствата си. — Момчето се е прибрало от училище вкъщи. Часът е наближавал четири. Ти си се прибрал скоро след това. Разбрахме, че този ден си излязъл по-рано от работа. Може дори да си се прибрал у дома точно когато по някаква причина момчето е изпуснало голяма бутилка драмбуйе на пода. Уплашило се е и изтичало нагоре към стаята си. Ти си се ядосал, дори нещо повече, направо си изгубил контрол над себе си и си се качил при момчето, за да го накажеш. Така си го пребил, че то е трябвало да бъде прието в болница.“