Гласът

— Мислиш ли, че може да се пуши тук? — попита Уапшот.

— Скоро ще стане ясно — отвърна Ерлендур.

— Японците имаха екземпляр на предишния сингъл на Гвюдлойгур — продължи Уапшот. — Този, дето ти го показах вчера. От тях го купих. Убийствено скъпа плоча, но не съжалявам. Като ги питах за произхода на плочата, казаха, че са я купили от колекционер от Берген24 на пазара за плочи в Ливърпул. Свързах се с норвежкия колекционер и стана ясно, че той я купил от разпродажба на имуществото на починал издател на плочи в Трондхейм25. Той пък може да я е получил от Исландия, даже да му я е пратил някой, който е искал да представи момчето в чужбина.

— Доста проучване си направил за някакви стари плочи — отбеляза Ерлендур.

— Колекционерите са като генеалозите. Част от удоволствието е да откриеш първоизточника. След това опитах да намеря още плочи, но това се оказа много трудно. Издадени са само две с негови песни.

— Каза, че японците ти продали екземпляра за много пари. Тези плочи имат ли голяма стойност?

— Само за колекционери — каза Уапшот. — И не говорим за огромни суми.

— Но достатъчно големи, за да дойдеш до Исландия и да купиш други плочи. Нали затова си искал да се срещнеш с Гвюдлойгур, да разбереш дали той има някакви плочи.

— Известно време имах отношения с двама-трима колекционери исландци. Това беше много преди да започна да се интересувам от плочите на Гвюдлойгур. За съжаление, сега почти ги няма. Исландците не можаха да намерят никакви. Надявам се да получа чрез интернет екземпляр от Германия. Дойдох в Исландия, за да се видя с тези колекционери, да се срещна с Гвюдлойгур, защото обожавам песните му, и да обиколя оказионите тук, да разгледам пазара.

— От колекционерство ли се прехранваш?

— Не, не бих могъл — отвърна Уапшот и си дръпна силно от цигарата. Пръстите му бяха пожълтели от дългите години пушене. — Наследих пари. Имам и недвижими имоти в Лондон. Управлявам ги, но повечето ми време отива в колекциониране на грамофонни плочи. Вероятно мога да го нарека страст.

— И събираш момчета хористи.

— Да.

— В това пътуване намери ли нещо, което да си струва?

— Не. Нищичко. Тук, изглежда, хората нямат голям интерес да пазят каквото и да било. Тук всичко трябва да е ново. Старото се смята за боклук и не си струва да се съхранява. Тук лошо се отнасят с грамофонните плочи. Просто ги изхвърлят. Например тези, които са останали след нечия смърт. Не викат никого да им хвърли едно око, просто ги карат на бунището. Дълго време си мислех, че една тукашна фирма, „Сорпа“, е сдружение на колекционери. Редовно беше споменавана в кореспонденцията. После стана ясно, че е сметопреработвателна станция, която управлява пазара на вещи втора употреба. Колекционерите от Исландия намират всевъзможни ценни предмети в боклука и ги продават по интернет на добра цена.

— Исландия буди ли някакъв специален интерес сред колекционерите? — попита Ерлендур.

— В Исландия колекционерите най-много ценят малкия пазар. От всяка грамофонна плоча са издадени малко екземпляри, които не след дълго изчезват от пазара или се загубват напълно. Също както плочите на Гвюдлойгур.

— Трябва да е много вълнуващо да си колекционер в свят, който мрази всичко старо и негодно. Сигурно е удоволствие да се смяташ за спасител на културни ценности.

— Ние сме малцина ексцентрици, които се борим срещу унищожението — каза Уапшот.

— Но в това има и печалба.

— Може и да има.

— Какво стана с Гвюдлойгур Егилсон? Какво се случи с детето звезда?

— Това, което се случва с всяко дете звезда — отвърна Уапшот. — Порасна. Не знам със сигурност какво точно е станало, но той никога не е пял като младеж или възрастен. Певческата му кариера е била къса, но красива. После е изчезнал в тълпата, престанал е да бъде уникален. Никой повече не го е възвеличавал и на него, естествено, това му е липсвало. Трябва да имаш дебела кожа, за да издържиш такова прехласване на такава крехка възраст, и още по-дебела кожа, за да понесеш, когато хората ти обърнат гръб.

Уапшот погледна часовника, който висеше над бара, после и часовника на ръката си, като се изкашля.

— Ще летя тази вечер за Лондон и трябва да свърша някои неща, преди да тръгна. Има ли нещо друго, което искаш да знаеш?

Ерлендур го погледна.

— Не, мисля, че това е всичко. Нямаше ли да си тръгваш утре?

— Ако има нещо друго, с което мога да съм ти от помощ, ето ти моята визитна картичка. — Уапшот извади малко картонче от горния си джоб и го подаде на Ерлендур.

— Да не са ти променили полета? — попита Ерлендур.

— Тъй и тъй не се срещнах с Гвюдлойгур — каза Уапшот. — Приключих с повечето неща, което бях запланувал да свърша, пък и ще си спестя една нощ в хотела.

— Само още едно нещо — рече Ерлендур.

— Да.

— След малко ще дойде човек да ти вземе проба от слюнката, имаш ли нещо против?

— Проба от слюнката?

— Заради разследването на убийството.

— Защо слюнка?

— Засега не мога да ти кажа.

— Заподозрян ли съм?

— Взимаме проба от всички, които по някакъв начин са познавали Гвюдлойгур. Заради разследването. Не е нещо предназначено специално за теб.