Гласът

Бащата гледаше Елинборг безмълвно.

„Използвал си някаква тояга или пръчка, която не успяхме да открием, било е нещо заоблено, във всички случаи не с остри ръбове. Всъщност може и да си го удрял в таблата на леглото. Многократно си го ритал. Преди да се обадиш в болницата, си почистил в стаята. Избърсал си ликьора с три кърпи, които си изхвърлил в кофата до къщата. С прахосмукачката си изсмукал стъклата, измел си мраморния под и си го измил набързо с мопа. Шкафа обаче си изчистил внимателно. Взел си чорапите на момчето и си ги изхвърлил в кофата за боклук. Използвал си препарат за петната на стълбището, но не си успял да изчистиш всичко.“

„Нищо не можеш да докажеш — каза бащата, след като Елинборг спря да говори. — Момчето не е казало нищо. Не е казало и дума за онези, които са го нападнали. Защо не опиташ да откриеш съучениците му?“

„Защо не ни каза за ликьора?“

„Няма нищо общо.“

„А чорапите в кофата за боклук? Малките следи по стълбището?“

„Имаше счупена бутилка, само че аз я счупих. Два дни преди да нападнат момчето ми. Сипвах си от нея и я изпуснах на пода. Ади беше там и доста се стресна. Казах му да внимава къде ходи, но той вече бе стъпил в ликьора и изтича в стаята си по стълбите. Това няма нищо общо с нападението над него и трябва да ви кажа, че намирам за много странен начина, по който натъкмявате случая. Ти не разполагаш с нищо! Той казал ли ти е, че аз съм го пребил? Съмнявам се. Той никога няма да го каже, защото не съм бил аз. Не бих могъл да му сторя подобно нещо. Никога!“

„Защо не ни разказа това веднага?“

„Веднага?“

„Когато намерихме петната. Тогава нищо не каза.“

„Защото мислех, че точно това ще се случи. Знаех си, че ще свържете този инцидент с нападението над Ади. Не исках да обърквам делото. Момчетата в училището са го пребили.“

„Фирмата ти върви към фалит — каза Елинборг. — Вече си уволнил към двайсет човека и вероятно ще последват още уволнения. Май напрежението е голямо. На път си да изгубиш къщата…“

„Това е само бизнес“ — уточни той.

„Смятаме, че и преди си упражнявал насилие над него.“

„Не, виж какво…“

„Прегледахме лекарските доклади. За четири години два пъти си е чупил пръста.“

„Ти деца имаш ли? Децата постоянно имат разни инциденти. Това е безумие.“

„Специалист по детски болести е написал забележка при последното счупване. Уведомих за това Агенцията за защита на детето. Бил е същият пръст. От Агенцията са идвали у вас да проверят домашните условия. Не открили нищо особено. Детският лекар намерил обаче следи от убождания с игли по ръцете на детето.“

Бащата мълчеше.

Елинборг не успя да се сдържи.

„Мръсно животно такова“ — изсъска тя.

„Искам да говоря с адвоката си“ — каза бащата и отклони поглед.

— I said good morning!21

Ерлендур дойде на себе си и видя, че Хенри Уапшот стои до него. Полицаят беше потънал в мислите си за детето, което изтичало нагоре по стълбите, и не беше забелязал Хенри да влиза в бара, нито пък го беше чул да поздравява.

Ерлендур скочи на крака и пое подадената му ръка. Уапшот беше облечен в същите дрехи както и предния ден. Косата му беше несресана и изглеждаше уморен. Помоли келнера за кафе, Ерлендур също си поръча.

— Говорехме за колекционери — каза Ерлендур.

— Yes — рече Уапшот и устните му се разтеглиха в подобие на усмивка — Bunch of loners, like myself!22

— Как един колекционер от Великобритания разбира, че преди близо четиридесет години е имало момче хорист с красив глас в Хапнарфьордур, Исландия?

— О, много повече от красив глас — каза Уапшот. — Много повече. Това момче е имало уникален глас.

— Но все пак как разбра за Гвюдлойгур Егилсон?

— От хора със същите интереси като мен. Колекционерите на грамофонни плочи се специализират, както, мисля, ти казах вчера. Ако вземем например само хоровата музика, то колекционерите се делят на такива, които събират определени песни или издания, и на такива, които събират конкретни хорове. Трети като мен се интересуват от хористи момчета. Някои се насочват единствено към момчета хористи, записани на винилови плочи седемдесет и осем оборота, които са се произвеждали през седемдесетте години. Други колекционират плочи четиридесет и пет оборота на определен издател. Специализирането е безкрайно. Някои търсят всички съществуващи издания на една-единствена песен, да речем например Stormy weather23, която ти, естествено, знаеш. Казвам ти го, за да разбереш за какво говорим. Научих за Гвюдлойгур чрез група или сдружение на японски колекционери, които поддържат огромен информационен и търговски сайт в интернет. Никой не колекционира повече западна музика от японците. Те обикалят целия свят и изкупуват всичко, което е издадено на плоча и до което могат да се докопат. Особено пък ако е от времето на Бийтълсите и периода на хипитата. Известни са на пазарите за грамофонни плочи и това, което е най-хубаво, е, че имат пари.

Ерлендур се зачуди дали беше разрешено да се пуши на бара и реши да се пробва. Уапшот забеляза, че той възнамерява да си запали цигара, и извади омачкан пакет „Честърфилд“ без филтър. Ерлендур му поднесе огънче и сам запали.