Гласът

Звукът разбуди Ерлендур късно на следващия ден. Дълго време му трябваше да се събуди след безсънната нощ. Първоначално не можа да се ориентира какъв беше този смразяващ шум, който ечеше в малката стая. Будува почти цялата нощ, за да изгледа всяка касета, но на никоя друга не видя сестрата на Гвюдлойгур. Дори през ум не му мина, че тя би могла да отиде в хотела по някаква случайност, че може да е имала друга работа там, освен тази да се види с брат си, когото, както каза, не била виждала от десетилетия.

Беше попаднал на лъжа, а знаеше, че в едно полицейско разследване няма нищо по-ценно от разкриването на лъжа.

Шумът не преставаше и лека-полека Ерлендур разбра, че идва от телефона. Вдигна слушалката и чу гласа на управителя на хотела.

— Слез долу в кухнята — каза управителят. — Тук има човек, с когото би трябвало да разговаряш.

— Какъв човек? — попита Ерлендур.

— Младеж, който се почувствал зле и си отишъл вкъщи в деня, когато намерихме Гвюдлойгур — отвърна управителят. — Трябва да дойдеш!

Ерлендур стана от леглото. Не беше събличал дрехите си. Отиде в банята и погледна лицето си в огледалото. Поглади няколкодневната си брада с ръка, чу се звук като от прокарана по дърво шкурка. Брадата му беше гъста и груба, също като тази на баща му.

Преди да слезе долу, той се обади на Сигурдур Оли и го помоли да отиде заедно с Елинборг до Хапнарфьордур и да откарат сестрата на Гвюдлойгур на разпит в полицейското управление на Квервисгата. Щеше да се срещне там с тях по-късно през деня. Не обясни по каква причина иска да говори със сестрата. Можеше да се изпуснат пред нея. А му се щеше да види изражението на лицето й, когато разбереше, че я е хванал в лъжа.

Слезе в кухнята и видя управителя на хотела да стои до невероятно слаб човек на възраст около трийсетте. Ерлендур дори се замисли дали зрението му не му играе номера при съпоставянето на мършавия човек с дебелия управител — всъщност всички, които заставаха до управителя, изглеждаха като хронично недохранени.

— Ето те и теб — каза управителят. — Човек би казал, че аз водя това твое разследване, издирвам свидетели и какво ли не още.

Погледна към служителя си.

— Разкажи му каквото знаеш!

Човекът започна да говори. Беше доста подробен в разказа си. Каза, че се почувствал неразположен около обяд в деня, когато Гвюдлойгур бил намерен в стаичката си мъртъв. Накрая повърнал, като едвам се добрал до кофата за боклук в кухнята.

Позволили му да се прибере вкъщи, където легнал сериозно болен, с висока температура и болки в костите. Живеел сам и не гледал новините, затова не бил говорил с никого за това, което знаел, до тази сутрин, когато дошъл отново на работа и разбрал за смъртта на Гвюдлойгур. Истински се шокирал, като чул какво се е случило, макар да не познавал добре човека, в крайна сметка работел в хотела от около година, въпреки че понякога разговарял с него, дори слизал долу в стаичката му и…

— Да, да, да — намеси се управителят нетърпеливо. — Не се интересуваме от това, драги ми Дени. Карай нататък!

— Онзи ден сутринта, преди да си отида вкъщи, Гюли дойде при мен и попита дали не мога да му намеря някакъв нож.

— Нож от кухнята ли? — попита Ерлендур.

— Да. Първо поиска ножица, но такава не намерих и му дадох нож.

— Каза ли ти за какво са му били необходими ножица или нож?

— Беше нещо свързано с костюма му на Дядо Коледа.

— С костюма на Дядо Коледа?

— Не обясни за какво, някакви шевове, които трябвало да разпори.

— Върна ли ножа?

— Не, не и докато аз бях тук. Тръгнах си по обяд и повече нищо не знам.

— Какъв нож беше?

— Каза, че трябвало да бъде остър — отвърна Дени.

— Бил е от същия вид като този — каза управителят на хотела и отвори едно чекмедже. Извади малък нож за месо с дървена дръжка и с малки зъбчета по острието. — Тези ножове даваме на гостите, които поръчват големия ни говежди стек. Опитвал ли си го? Направо разкош. Ножовете го режат като меко тесто.

Ерлендур взе ножа и го огледа. Замисли се дали би могло Гвюдлойгур сам да е предоставил на убиеца си оръжието, което го е убило. Дали историята с шевовете по костюма на Дядо Коледа не е било просто някакъв предлог. Дали Гвюдлойгур е очаквал някого в стаята си и е искал да разполага с нож подръка; или пък ножът е лежал на масата, защото наистина е искал да го използва за костюма си на Дядо Коледа и атаката е била внезапна, непреднамерена, породена от нещо, което се е случило в стаичката? Това означава, че нападателят не е отишъл въоръжен на срещата с Гвюдлойгур, че не се е видял с Гвюдлойгур с намерението да го убие.

— Ще взема този нож — каза Ерлендур. — Трябва да установим дали размерът на острието и видът му съответстват на раната. Може ли?

Управителят на хотела кимна утвърдително.

— Не е ли британецът? — попита той. — Имате друг заподозрян ли?

— Искам да приказвам с Дени — отвърна Ерлендур, без да отговори на въпроса.