Читаем Гласът полностью

Гласът

— Няма такова нещо — каза управителят, който вече бе започнал да диша нормално. — Висят тук в хотела по баровете и се опитват да забършат някой от гостите и да се качат с него в стаята му. Лъже, че аз им се обаждам. Мръсно курвенско лайно такова!

Ерлендур прецени за неразумно да продължава разговора си със Стина в бара и каза, че трябва да заеме офиса на шефа на рецепцията за известно време или всички заедно да отидат до полицейското управление, където да си подновят приказката. Управителят въздъхна тежко и хвърли на Стина злобен поглед. Ерлендур я изведе от бара и я поведе към стаята на рецепциониста. Управителят остана на мястото си. Цялата му напереност сякаш се бе изпарила и той спря с жест шефа на рецепцията, който понечи да му помогне да стане.

— Тя лъже, Ерлендур! — извика той. — Всичко, което казва, е лъжа!

Ерлендур седна зад бюрото на шефа на рецепцията, а Стина остана права. Тя си запали цигара, като че забраната за пушене в хотела, освен може би в баровете, изобщо не я засягаше.

— Познаваше ли портиера на хотела? — попита Ерлендур. — Гвюдлойгур?

— Той беше изключително найс42. Събираше от нас парите за Дебелия. И после го убиха.

— Той беше…

— Мислиш ли, че Дебелия го е убил? — прекъсна го Стина. — Той е най-големият гадняр, когото познавам. Знаеш ли защо не мога повече да работя в скапания му хотел?

— Не.

— Защото искаше не само процент от нас момичетата, ами също, сещаш се…

— Какво?

— Да правим разни неща за него. Лично. Сещаш се…

— И какво?

— Отказах му. Твърдо. Само като си представя потните лоени гънки на животното! Той е отвратителен! Като нищо може да е убил Гвюдлойгур. Напълно е способен на това. Сигурно е седнал върху него.

— А каква беше връзката ти с Гвюдлойгур? Правеше ли разни неща за него?

— Съвсем не. Той нямаше никакъв интерес към това.

— Напротив — каза Ерлендур и си представи трупа на Гвюдлойгур в килерчето със смъкнатите надолу панталони. — Страхувам се, че не е бил чак толкова незаинтересован.

— Във всеки случай никога не е показвал интерес към мен — отвърна Стина и внимателно подбутна гърдите си. — Нито пък към другите момичета.

— Главният сервитьор е в комбина с управителя на хотела, така ли?

— Роузант? Да.

— А шефът на рецепцията?

— Той не иска ние да сме тук. Не иска да има проституция, но другите двама решават. Шефът на рецепцията искаше Роузант да бъде уволнен, но Дебелия печели твърде добре от него.

— Кажи ми друго, използвала ли си някога тютюн за дъвчене? Това е едно такова нещо в пликчета, подобни на пакетчета за чай. Слага се под устната, горе до венеца над зъбите.

— О, не — рече Стина. — Да не си луд? Аз внимавам много със зъбите си.

— Познаваш ли някого, който използва такова нещо?

— Не.

Помълчаха известно време. Накрая Ерлендур не можа да се сдържи да не каже нещо морализаторско. Мислеше си за Ева Линд. Как тя бе попаднала в света на наркотиците и вероятно на проституирането, за да може да си осигурява средства за дрога, въпреки че едва ли го е правила по изисканите хотели на града. Мислеше си за нещастната участ на жената, принудена да продава нежност на някакви си старчета където и да било, когато и да било.

— Защо го правиш? — попита той, опитвайки се да не влага обвинителни нотки в гласа си. — Защо си слагаш силикон в гърдите? И лягаш с мъже от конференции по хотелските стаи? За какво?

— Ева Линд ми каза, че ще попиташ и това. Не се опитвай да го разбереш — рече Стина и загаси цигарата си на пода. — Просто не се опитвай!

Вратата на офиса беше отворена и можеше да се види какво става отпред във фоайето, през което в този момент премина Осп.

— Я виж, Осп все още ли работи тук? — възкликна тя.

— Осп? Познаваш ли я?

Мобилният телефон на Ерлендур зазвъня в джоба му.

— Мислех, че се е махнала. Понякога говорех с нея, докато бях тук.

— Как се запозна с нея?

— Ами просто бяхме заедно в…

— Да не е била проститутка като теб? — Ерлендур извади телефона си с намерението да отговори.

— Не — отвърна Стина. — Тя не е като малкия си брат.

— Брат ли? — попита Ерлендур. — Тя има брат?

— Той е по-голяма курва и от мен.