Гласът

Управителят отново кимна. Не помръдна от мястото си обаче. След малко се сети какво имаше предвид Ерлендур и обидено го погледна. Беше свикнал всичко да се върти около него и затова не схвана веднага накъде биеше полицаят. След като лампичките му светнаха, каза на висок глас, че имал някаква работа в офиса си и изчезна. На Ерлендур му се стори, че Дени е започнал да диша по-леко, след като началникът му си тръгна, но това не беше за дълго.

— Ти ли слезе в мазето и наръга човека до смърт? — попита Ерлендур.

Дени го погледна с вид на обречен.

— Не — отвърна той колебливо, сякаш не беше съвсем убеден в невинността си. Следващият въпрос още повече увеличи несигурността му.

— Използващ ли тютюн за дъвчене? — попита Ерлендур.

— Не — отговори Дени. — Тютюн за дъвчене? Какво…?

— Взеха ли ти биологична проба?

— К’во?

— Презервативи използваш ли?

— Презервативи ли? — учуди се Дени, все още напълно объркан.

— Няма ли някое гадже в играта?

— Гадже?

— Което трябва да внимаваш да не забременее?

Дени не отговори.

— Нямам никакво гадже — каза той след малко и Ерлендур усети, че го казва с неудоволствие. — Защо ме питаш всичко това?

— Аз си знам защо — отвърна Ерлендур. — Ти си познавал Гвюдлойгур. Що за човек беше той?

— Готин беше.

Дени разказа на Ерлендур, че Гвюдлойгур се чувствал добре в хотела и не искал да го напуска, всъщност дори се боял да си тръгне оттам, след като бил уволнен. Ползвал всички услуги на хотела и бил единственият служител, който работел при такива условия от години. Хранел се в хотела срещу малко пари, перял дрехите си заедно с прането на хотела и не плащал дори крона за престоя си в стаичката. Уволнението било удар за него, но казал, че му е намерил колая, дори че нямало да му се налага да работи повече.

— Какво е имал предвид? — попита Ерлендур.

Дени сви рамене.

— Не знам. Понякога беше много загадъчен. Говореше неразбираеми неща.

— Какви например?

— Не знам. Нещо за музика. Понякога. Когато пиеше. Но през повечето време си говореше нормално.

— Пиеше ли много?

— Не, съвсем не. Понякога през съботите и неделите. Никога не отсъстваше от работа. Никога. Гордееше се с това, макар и да не беше кой знае каква работа неговото. Тъй де, портиер.

— Какво си е говорил с теб за музика?

— Харесваше красивата музика. Не си спомням точно какво казваше.

— Защо мислиш ти е казал, че няма да му се налага да работи повече?

— Ами като че ли имаше някакви пари. Освен това не плащаше за нищо и можеше да спестява цялата си заплата. Мисля, че това имаше предвид. Че е заделил вече достатъчно.

Ерлендур си припомни, че беше помолил Сигурдур Оли да провери банковите сметки на Гвюдлойгур. Трябваше да бъде по-настоятелен. Раздели се с Дени, когото остави все така объркан в кухнята да размишлява върху тютюна за дъвчене, презервативите и гаджетата. Ерлендур мина покрай фоайето, където видя млада жена да се разправя шумно с шефа на рецепцията. Изглеждаше, че служителят иска да я изгони от хотела, но жената отказваше да си тръгне. Полицаят си помисли, че това може да е същата онази, която беше изнудвала шефа на рецепцията след незабравимата му нощ, и реши да се обърне на другата страна, когато младата жена внезапно втренчи поглед в него.

— Ти ли си ченгето? — извика тя към Ерлендур.

— Изчезвай оттук! — извика шефът на рецепцията с необичайно груб за него тон.

— Изглеждаш точно както те описа Ева Линд — продължи тя, оглеждайки Ерлендур от главата до петите. — Казвам се Стина. Тя ме помоли да говоря с теб.

Седнаха в бара. Ерлендур взе кафе и за двамата. Опита се да не обръща внимание на гърдите й, но това се оказа доста трудно. Никога не бе виждал толкова големи гърди върху тъй слабо и фино тяло. Беше облечена в бежово дълго палто с кожена яка, което наметна на стола до масата. Отдолу носеше плътно прилепнала червена жилетка, едва стигаща да покрие корема й, и черни панталони, които разкриваха цепката на задника й. Бе силно гримирана, начервена с плътно тъмно червило и когато се усмихваше, в устата й проблясваха красиви бели зъби.

— Триста хиляди — каза тя и внимателно се потърка под дясната гърда, все едно че я сърбеше. — Гърдите ми ли гледаше?

— Всичко наред ли е?

— От шевовете е — отвърна тя и направи физиономия. — Не трябва да се чеша много. Трябва да внимавам.

— Какво…?

— Нов силикон — прекъсна го тя. — Оперираха ме преди три дни.

Ерлендур се опита да не зяпа гърдите й.

— Откъде познаваш Ева Линд? — попита той.

— Тя ми каза, че ще попиташ за това. Каза също да ти отговоря, че не би искал да знаеш. И е права. Тръст ми!38 Каза освен това, че ти ще ми помогнеш да разреша един малък проблем, а пък аз ще помогна на теб, разбираш ли?

— Не — отвърна Ерлендур. — Нямам представа за какво говориш.

— Ева каза, че ще го направиш.

— Ева те е излъгала. За какво приказваш? Малък проблем, какъв е той?

Стина изпъшка.