Гласът

Тя и Сигурдур Оли бяха отишли в Хапнарфьордур с намерението да закарат сестрата на Гвюдлойгур на разпит в полицейското управление в Рейкявик, но тя отказала да отиде с тях. Поискала обяснение и понеже следователите не дали такова, тя им казала, че не може да остави баща си сам в инвалидната количка. Предложили й да осигурят човек, който да остане при него, докато трае разпитът, както и да говори с адвокат, който да присъства на изслушването, но жената сякаш не си давала сметка за сериозността на въпроса. Нямала никакво намерение да се разкарва до полицейското управление и Елинборг предложила компромисен вариант, макар и против желанието на Сигурдур Оли, да отидат всички заедно в хотела при Ерлендур и след като той говори с нея, да вземат решение какво да правят по-нататък. Сестрата на Гвюдлойгур започнала да обмисля предложението. Сигурдур Оли бил на път да загуби търпение и да я измъкне от дома й със сила, когато тя казала, че приема. Позвънила на съседка, която дошла веднага, очевидно доста привикнала да се грижи за стареца, когато се наложело. После жената отново взела да се противи, с което успяла напълно да вбеси Сигурдур Оли.

— Той е на път към тебе и ти я води — рече Елинборг в телефона, — ама много по му се искаше да я натика зад решетките. Сестрата сто пъти попита за какво сме искали да говорим с нея и не повярва, като й казахме, че не знаем. За какво всъщност искаш да приказваш с нея?

— Идвала е в хотела няколко дни преди убийството на брат й, а на нас каза, че не го е виждала от десетилетия. Искам да разбера защо не ни каза за посещението си, защо ни излъга. Искам да видя изражението на лицето й.

— Тя може и да е леко намусена — каза Елинборг. — Сигурдур Оли не беше много доволен от държанието й.

— В какъв смисъл?

— Той ще ти разкаже.

Ерлендур затвори телефона.

— Какво искаш да кажеш с това, че този човек бил по-голяма курва и от теб? — попита той Стина, която гледаше в чантичката си и се чудеше дали да си запали нова цигара, или не. — Братът на Осп? За какво точно говореше?

— А?

— Братът на Осп. Каза, че бил по-голяма курва и от теб.

— Питай нея — каза Стина.

— Ще я питам, но първо искам да разбера. Малкият й брат е като теб, това ли ми казваш?

— Да, освен това е на двата бряга.

— На двата бряга ли? Искаш да кажеш…?

— Бисексуален.

— И какво, продава ли се? — попита Ерлендур. — Като теб?

— И още как! Наркоманче. Постоянно го гонят някакви да го бият, щото им дължи пари.

— А Осп? Откъде я познаваш?

— Ходехме заедно на училище. Той също. Брат й е само година по-малък. А с нея сме на една възраст. Бяхме в един клас. Тя не е много умна — Стина посочи с пръст главата си. — Няма нищо там горе. Прекъсна училище след малката матура. Провали се тотално на всички изпити. А аз си взех моите. И завърших средното.

Стина се ухили широко.

Ерлендур я изгледа с преценяващ поглед.

— Знам, че си приятелка на дъщеря ми, и ми беше от голяма помощ — каза той, — но не бива да се сравняваш с Осп. Нея поне не я сърбят никакви шевове.

Стина го погледна, все още усмихната, и мълчаливо излезе от офиса. Мина през фоайето, като пътьом наметна палтото си с кожената яка. В движенията й не бе останало никакво достойнство. Размина се със Сигурдур Оли и сестрата на Гвюдлойгур, които влизаха в преддверието на хотела, и Ерлендур забеляза, че очите на Сигурдур Оли се приковаха върху гърдите на Стина. Помисли си, че тя в крайна сметка все пак е получила нещо срещу похарчените си пари.

Управителят на хотела стоеше наблизо, като че ли само беше чакал срещата й с Ерлендур да приключи. Осп стърчеше до асансьора и гледаше след Стина. Човек можеше да види по изражението й, че я познава. Когато Стина мина покрай шефа на рецепцията, който седеше на стола си зад гишето, последният вдигна глава и я проследи с поглед, изчаквайки я да излезе през входната врата. После погледна към управителя на хотела, който се заклатушка в посока към кухнята. Осп изчезна в асансьора, вратите му се затвориха след нея.

— Мога ли да попитам каква е цялата тази простотия? — чу Ерлендур да казва сестрата на Гвюдлойгур, която се бе приближила до него. — Какво означава всичката тази грубиянщина и наглост?

— Грубиянщина и наглост? — учуди се Ерлендур. — Не знам за нищо подобно.

— Този човек тук — продължи сестрата на Гвюдлойгур, която явно все още не знаеше как се казва Сигурдур Оли, — този човек се отнесе просташки с мен и аз искам да ми се извини!

— И дума да не става! — не се стърпя Сигурдур Оли.

— Той ме бута и блъска, изведе ме от дома ми, сякаш съм някой вулгарен престъпник.

— Сложих й белезници — продължи Сигурдур Оли. — И нямам никакво намерение да й се извинявам. Да забрави за това! Обиждаше ме, обиждаше и Елинборг, освен че оказа съпротива. Искам да я заключа. За възпрепятстване на полицейската работа.

Сестрата погледна Ерлендур и замълча. Той знаеше, че тя се казва Стефания, и се зачуди как ли са я наричали, когато е била малка.

— Не съм свикнала с такива просташки обноски — каза тя накрая.