Гласът

— Хванаха мой приятел с хашиш на летището в Кеплавик. Не много, но все пак достатъчно, за да го вкарат на Хройн за три години. Идиотите съдят за тия неща все едно си извършил убийство. За малко хашиш. И няколко хапчета де! Казва, че ще го одрусат три години. Три! Изнасилвачите на деца получават три месеца условно. Скапани уанкери39!

Ерлендур не разбра последното, нито пък по какъв начин би могъл да помогне на жената. Тя беше като някое малко дете, което не си дава напълно сметка за това колко голям е светът и колко сложни и тежки са отношенията между хората.

— На летището ли са го хванали?

— Да.

— Нищо не мога да направя — каза Ерлендур. — Пък и нямам желание. Компанията, в която се движиш, не е много добра. Разпространение на дрога и проституция. Какво ще кажеш за обикновена работа в офис?

— Просто пробвай — отвърна Стина. — Говори с някого! Той не може да получи три години!

— За да съм наясно — Ерлендур кимна с глава, — ти си проститутка, нали така?

— Проститутка и танцьорка — рече Стина и извади цигара от малката черна чантичка, преметната през рамото й. — Танцувам в „Графа“.

Тя се наведе напред и прошепна на Ерлендур, сякаш двамата имаха някаква обща тайна.

— Но в другото има повече пари.

— И си била с клиенти тук в хотела?

— Да, с много — отвърна Стина.

— Значи, си работила в хотела?

— Никога не съм работила тук.

— Имам предвид, че си хващала клиенти тук, или може би си ги водила в хотела от града?

— Както дойдеше. Пускаха ме тук, докато Дебелия не ме изхвърли.

— Защо?

Стина отново се зачеса внимателно под гърдите. Лицето й се разкриви в гримаса, опита се да се усмихне на Ерлендур, но по всичко личеше, че не й е много добре.

— Едно мое познато момиче претърпя такава операция, но не излезе сполучлива — каза тя. — Циците й висят като празни найлонови кесии.

— Наистина ли ти е необходимо да имаш такива гърди? — не успя да се сдържи да не попита Ерлендур.

— Не ти ли се струват прекрасни? — възкликна тя и се изпъчи, но веднага направи болезнена физиономия. — Шевовете направо ме убиват.

— Ами да, те са… огромни — вметна Ерлендур.

— И са чисто нови — допълни тя самодоволно.

Ерлендур видя, че управителят на хотела влиза в бара заедно с шефа на рецепцията и понася могъщите си телеса към тях. Като стигна на няколко метра от Стина, той се огледа, видя, че в бара няма никого, и изсъска:

— Вън! Махай се оттук, момиче! Веднага! Изчезвай оттук!

Стина погледна през рамо към управителя, после към Ерлендур и обърна очи нагоре.

— Боже! — възкликна тя.

— Не желаем курви като теб тук в хотела! — изрева управителят.

Сграбчи я през раменете, все едно смяташе собственоръчно да я изхвърли.

— Я ме остави на мира! — изрепчи се Стина и се изправи. — Говоря си с този човек тука.

— По-леко с гърдите! — извика Ерлендур, който не знаеше какво друго да каже. Управителят го погледна слисано.

— Нови са — разясни Ерлендур.

Застана между двамата и се опита да отблъсне управителя, но без особен успех. Стина гледаше да предпази най-вече гърдите си, а шефът на рецепцията стоеше на известно разстояние и наблюдаваше развоя на събитията. Накрая се притече на помощ на Ерлендур и успяха да отделят разгневения управител от Стина.

— Всичко, дето… тя… говори за… мен… е проклета лъжа! — изпръхтя управителят. Усилието му дойде малко в повече и след сблъсъка се беше запъхтял и облял в пот.

— Не е казала нищо за теб — рече Ерлендур колкото да го успокои.

— Искам… тя… да… се… махне оттук!

Управителят се тръшна на един стол, извади кърпа и започна да бърше лицето си.

— Изпусни парата бе, Дембо! — каза Стина. — Той е пимп40, знаеш това, нали?

— Пимп? — Ерлендур не успя веднага да си спомни значението на думата.

— Взема си от всички нас, които работим в хотела — продължи Стина.

— Взема си? — смая се Ерлендур.

— Процент бе! Процент си взема.

— Това е лъжа! — ревна управителят. — Изчезвай оттук, проклета курво!

— Той и главният сервитьор искаха да вземат повече от половината — каза Стина и намести внимателно гърдите си — и когато им отказах, тоя ми викна да се омитам оттук и никога повече да не се връщам.

— Лъже — изломоти управителят, беше се поуспокоил малко. — Винаги съм ги изхвърлял тези момичета оттук. Не искаме никакви курви в хотела.

— Главният сервитьор? — повтори Ерлендур.

Представи си тънкия коцкарски мустак. Роузант, спомни си, това беше името му.

— Изхвърлял ги бил! — изсъска Стина и се обърна към Ерлендур. — Та нали той ни се обажда. Ако има гости, които са склонни да палуват или имат пари, тогава ни вика и ни настанява по баровете. Разправяше, че това щяло да направи хотела известен и популярен. Идваха гости за конференции и подобни. Чужденци. Самотни мъже. Ако се провежда някоя голяма конференция, ни звъни.

— Вие много ли сте? — попита Ерлендур.

— Няколко компаньонки сме — отвърна Стина. — Наистина хай-клас41.

Изглеждаше така, сякаш Стина с нищо не се гордее повече, отколкото със статуса си на проститутка, може би само с изключение на новите си гърди.