Гласът

— Областният лекар разправяше, че бил получил оргазъм. Дори два, но не разбрах за какво точно говореше.

— Не познавам никой, който да разбира какво говори докторът.

— Значи, убийството е станало, преди да си довърши работата.

— Да. Станало е точно когато му е било най-хубаво.

— Ако е точно когато му е било най-хубаво, защо му е бил ножът?

— Може пък ножът да е бил част от играта.

— Каква игра бе?

— Сексът вече е много по-сложен от мисионерската поза — обясни Сигурдур Оли. — Значи, може да е бил всеки?

— Всеки — повтори Ерлендур. — Защо постоянно се говори за мисионерска поза? За каква мисия става дума?

— Не знам — рече Сигурдур Оли и въздъхна.

Понякога Ерлендур задаваше такива въпроси, че го подлудяваше — много простички и в същото време безкрайно сложни и досадни.

— Това да не е нещо, дошло от Африка?

— По-скоро от католицизма — каза Сигурдур Оли.

— Защо мисионерска?

— Не знам бе.

— Противозачатъчното средство не елиминира никой от половете — продължи Ерлендур. — С това трябва да сме наясно. Презервативът не изключва когото и да било. Попита ли управителя на хотела защо е искал да изгони Дядо Коледа?

— Не, искал ли е да го гони?

— Спомена го, но не обясни. Трябва да разберем какво е имал предвид.

— Ще си го запиша — каза Сигурдур Оли, който постоянно носеше тефтерче и молив у себе си.

— И още една група хора използва по-често от другите презервативи.

— Да? — лицето на Сигурдур Оли заприлича на въпросителен знак.

— Проститутките.

— Проститутките? — повтори Сигурдур Оли. — Курвите? Мислиш ли, че тук има такива?

Ерлендур кимна с глава.

— Те въртят яко мисионерство по хотелите.

Сигурдур Оли се изправи и запристъпва от крак на крак пред Ерлендур, който беше вече опразнил чинията си и отново хвърляше на шведската маса любовни погледи.

— Мм, къде ще бъдеш на Коледа? — попита накрая Сигурдур Оли смутено.

— На Коледа? — повтори Ерлендур. — Ще бъда… какво искаш да кажеш с това къде съм щял да бъда на Коледа? Къде трябва да съм на Коледа? Какво ти влиза на теб в работата?

Сигурдур Оли се поколеба, но реши да продължи.

— Бергтора се чудеше дали няма да си сам.

— Ева Линд има някакви планове. Какво е искала да каже Бергтора? Да ви дойда на гости ли?

— Оф, не знам. Жени! Кой може да ги разбере? — каза Сигурдур Оли, след което стана и хукна надолу към мазето.

Елинборг стоеше пред стаичката на убития и наблюдаваше работата на експертите, когато Сигурдур Оли се появи в мрачния коридор.

— Къде е Ерлендур? — попита тя, като бавно изсмукваше живота на пакетчето си с фъстъци.

— На шведската маса — грубо отговори Сигурдур Оли.

Предварителният тест, който бе направен по-късно същата вечер, показа, че върху презерватива има слюнка.

3

От лабораторията се свързаха с Ерлендур веднага щом получиха резултатите от биологичните проби. Той все още беше в хотела. Известно време местопрестъплението приличаше на фотографско студио. Светкавици пробляскваха в мрачния коридор. Трупът бе заснет отвсякъде, както и всичко, което се намираше в стаичката на Гвюдлойгур. Мъртвото тяло бе пренесено по-късно в моргата на Баронщигур, където трябваше да се извърши съдебната аутопсия. Експертите претърсиха стаята на портиера за пръстови отпечатъци. Откриха доста такива и започнаха да ги сравняват с онези, които полицията имаше в архивите си. Взеха отпечатъци от всички работещи в хотела, а откритието на експертите доведе и до това, че се наложи да им вземат и проби от слюнката.

— А гостите на хотела? — попита Елинборг. — Не трябва ли да направим същото и с тях?

Тя искаше да се прибере вкъщи и веднага съжали, че беше попитала. Мечтаеше си вече смяната й да свърши. Елинборг смяташе Коледата за много важен празник и семейството й липсваше. Беше украсила дома си с клонки и гирлянди, бе опекла вкусни сладки, които нареди в пластмасови кутии, след като старателно ги надписа по видове. Елинборг приготвяше толкова вкусна коледна храна, че славата й се бе разнесла навред, дори отвъд пределите на голямото й семейство. Основното ястие на всяка Коледа бе свински бут по шведски. Този бут тя държеше на балкона в солена саламура в продължение на цели дванайсет дни и го обгрижваше така, сякаш беше самият младенец Исус в пелени.

— Мисля, че трябва да приемем на първо време, че убиецът е исландец — каза Ерлендур. — Да оставим гостите на хотела за накрая. Хотелът сега се пълни за празниците и малко са онези, които си тръгват. Ще говорим със заминаващите, ще им вземем проби от слюнката, дори пръстови отпечатъци, но не можем да им попречим да напуснат страната. Ако решим да направим това, то към тях трябва да ни насочва много сериозно подозрение. Да поискаме списък на чужденците, които са били в хотела по времето на убийството, а онези, които са дошли след това, да оставим на мира! Да си опростим работата!

— А ако се окаже не толкова просто? — рече Елинборг.

— Не мисля, че някой от гостите на хотела знае за извършеното убийство — намеси се Сигурдур Оли.