Гласът

Той също искаше да се прибере вкъщи. Жена му Бергтора му се беше обадила привечер да го пита дали вече не е тръгнал. Сега било точното време и тя го чакала. Сигурдур Оли веднага разбра за какво „точно време“ става дума. Опитваха се да си родят дете, но нещо все не се получаваше и Сигурдур Оли дори бе споделил с Ерлендур, че са започнали да мислят за оплождане инвитро. „Не трябва ли да им занесеш буркана?“ — бе попитал Ерлендур. „Какъв буркан?“ — не разбра Сигурдур Оли. „Абе, онзи, дето го пълниш сутрин.“ Сигурдур Оли го бе изгледал неразбиращо, преди да проумее за какво говори Ерлендур. „Не трябваше да ти казвам за това!“ — бе изръмжал той.

Ерлендур отпи от лошото на вкус кафе. Тримата седяха в стаята за почивка на персонала долу в мазето. Суматохата беше приключила, полицаите и експертите си бяха отишли, стаичката на убития беше запечатана. Ерлендур нямаше никаква бърза работа. Нямаше къде да отиде, освен в мрачното си жилище в блока. Коледата не го интересуваше. Беше си взел почивка няколко дни, през които нямаше какво да прави. Ако дъщеря му наминеше, щяха да си приготвят пушен агнешки бут. Понякога брат й идваше с нея. Иначе Ерлендур седеше и четеше, но това той, тъй или инак, си го правеше винаги.

— Вие би трябвало да се прибирате по домовете — каза той. — Аз мисля да се помотая тук още малко. Да видя дали ще успея да поприказвам с шефа на рецепцията, който е толкова зает.

Елинборг и Сигурдур Оли се изправиха.

— Ще се оправиш ли? — попита Елинборг. — Не искаш ли просто да си отидеш вкъщи? Идва Коледа и…

— Абе, какво ви става на вас със Сигурдур Оли? Защо не ме оставите на мира?

— Коледа е — каза Елинборг и въздъхна. Поколеба се, после отсече: — Забрави!

След което двамата със Сигурдур Оли си тръгнаха.

Известно време Ерлендур седя умислен. Чудеше се за това, което Сигурдур Оли го беше попитал — къде щял да бъде за Коледа. Мислеше си за загрижеността на Елинборг. Представи си апартамента, в който живееше, креслото, вехтия си телевизор и наредените по цялата стена книги.

Понякога си купуваше бутилка шартрьоз за Коледа. С чашка до себе си, седеше и четеше за хорските премеждия и за смъртта през времената, когато хората са ходели навсякъде пеш и коледните празници са били едни от най-опасните периоди в годината. Хората не са искали да се отказват да навестят обичните си приятели и са се борели с природата, загубвали са се и са загивали. И в домовете им рождението на Спасителя се е превръщало в кошмар. Някои са ги намирали. Други — не. Никога не са успявали да открият телата им.

Това бяха коледните приказки на Ерлендур.

Шефът на рецепцията беше съблякъл хотелските си униформени дрехи и си слагаше палтото, когато Ерлендур го откри в съблекалнята. Човекът каза, че бил смъртно уморен и искал да се прибере вкъщи като всички останали. Да, бил чул за убийството, направо ужас, но не знаел с какво можел да помогне в случая.

— Както разбрах, ти си го познавал по-добре от другите в хотела — каза Ерлендур.

— Не, не е вярно — рече шефът на рецепцията и уви дебел шал около врата си. — Кой ти каза това?

— Бил е на твое разпореждане, не е ли така? — отвърна Ерлендур, без да отговори на въпроса.

— На мое разпореждане, да, вероятно. Той беше портиер. Аз отговарям за рецепцията и регистрацията, сигурно знаеш вече това. Имаш ли представа до колко работят магазините тази вечер? — попита, сякаш не го беше много еня за Ерлендур и неговите въпроси.

Това вбеси полицая. Вбеси го и друго, май на никого не му дремеше за съдбата на човека долу в мазето.

— Денонощно, откъде да знам! Кой е искал да наръга твоя портиер в гърдите?

— Моя? Той не беше моят портиер. Беше портиер на хотела.

— Защо беше със смъкнати гащи и с презерватив на пениса? Кой е бил при него? Кой го е посещавал обикновено? Кои са били приятелите му тук в хотела? И кои — извън хотела? Кои са били неприятелите му? Защо е живял в хотела? Що за договорка е било това? Ти какво криеш? Защо не можеш да ми отговориш като нормален човек?

— Ама чакай, аз, какво…? — шефът на рецепцията млъкна. — Просто искам да се прибера вкъщи — рече накрая. — Не знам отговорите на всичките ти въпроси. Коледа е. Не можем ли да говорим утре? Не съм вдигнал глава цял ден.

Ерлендур го гледаше втренчено.

— Ще говорим утре — каза.

Излезе от съблекалнята и внезапно си припомни въпроса, който го бе преследвал през целия ден, откакто се бе видял с управителя на хотела. Обърна се. Шефът на рецепцията тъкмо излизаше от вратата, когато Ерлендур му извика.

— Защо сте искали да се освободите от него?

— Какво?

— Искали сте да се отървете от него. От Дядо Коледа. Защо?

Рецепционистът се поколеба.

— Той вече бе уволнен — каза след малко.

Управителят похапваше, когато Ерлендур го откри. Седеше на голяма маса в кухнята, опасан в готварска престилка, пред полупразните подноси, върнати от шведската маса.

— Не можеш да си представиш колко ми е приятно да ям — каза той и избърса устата си, когато забеляза, че Ерлендур го наблюдава. — На спокойствие — добави.

— Съвсем точно знам какво имаш предвид — отбеляза Ерлендур.