Гласът

— Не знам дали ще издържа още дълго — каза тя, загледана втренчено в дима.

Ерлендур вдигна глава изпод завивката.

В този момент се почука на вратата и двамата се спогледаха учудено. Ева се изправи и отвори. Някакъв служител, облечен в униформата на хотела, стоеше в коридора пред стаята. Каза, че работел на рецепцията.

— Забранено е да се пуши тук — бе първото нещо, което каза, щом надникна в стаята.

— Помолих я да загаси цигарата — отвърна Ерлендур, както си беше по слипове, завит с одеялото през глава. — Тя никога не ме слуша.

— Забранено е да се качват момичета по стаите — продължи човекът. — Заради това, дето се случи.

Ева Линд се поусмихна и погледна баща си. Ерлендур вдигна очи към нея, после — към служителя.

— Казаха ни, че някакво момиче се е качило тук — каза човекът. — Не е позволено. Трябва да се махаш. Веднага!

Стоеше на вратата и чакаше Ева Линд да го последва. Ерлендур се изправи и тръгна към човека, все още със завивката през главата.

— Това е дъщеря ми — обясни той.

— Да бе, разбира се — отвърна служителят с тон, който показваше, че му е все едно.

— Наистина! — потвърди Ева Линд.

Човекът започна да гледа ту нея, ту него.

— Не искам никакви проблеми — каза той накрая.

— Върви си тогава и ни остави на мира — отвърна Ева Линд.

Човекът обаче продължаваше да стои и да гледа Ева Линд и Ерлендур, който стърчеше зад нея по долни гащи, преметнал одеялото през глава.

— Има му нещо на радиатора — каза Ерлендур. — Не загрява.

— Тя трябва да дойде с мен! — настоя човекът.

Ева Линд хвърли поглед към баща си и сви рамене.

— После ще говорим — рече тя. — Нямам желание да слушам такива глупости.

— Какво искаше да кажеш с това, че няма да издържиш повече? — попита Ерлендур.

— После ще говорим — отвърна Ева Линд и изчезна през вратата.

Човекът се усмихна на Ерлендур.

— Смяташ ли да направиш нещо за парното? — попита полицаят.

— Ще предам — каза другият и затвори вратата.

Ерлендур отново седна на ръба на леглото. Ева Линд и Синдри Снайр бяха плодовете на един несполучлив брак, който беше приключил преди повече от две десетилетия. След развода Ерлендур беше имал много малко, да не кажем никакви контакти с децата си. Така реши бившата му жена, Халдора. Мислеше си, че е предадена и излъгана, и използваше децата, за да си отмъсти на Ерлендур. Той пък се примири. След това обаче съжаляваше, че не е бил по-твърд в желанието си да се вижда с децата. Съжаляваше, че ги е оставил изцяло под контрола на Халдора. Когато децата поотраснаха, сами го потърсиха. Дъщеря му беше станала наркоманка. Синът му няколко пъти се бе лекувал от алкохолизъм.

Той знаеше какво има предвид Ева Линд, когато каза, че не знае дали ще издържи още дълго. Тя не беше ходила на терапия. Не беше влизала в никакво заведение, не се бе обръщала към никаква организация, за да търси съдействие за проблема си. Бе се захванала сама да се бори с него и нямаше никой, който да й помага. Затваряше се, ставаше зла и инатлива винаги когато разговорът се насочеше към начина й на живот. Не спря да взема наркотици дори по време на бременността. Прави няколко опита, които приключваха почти веднага, липсваха й постоянство и упорство, за да спре да се друса веднъж завинаги. Опитваше се и Ерлендур знаеше, че го прави с цялото си желание, но не й беше по силите и се проваляше отново и отново. Той нямаше представа какво е това, което я прави толкова зависима от отровата, че я поставя над всичко друго в живота си. Не знаеше кои са причините за саморазрушителното й поведение, но по някакъв начин разбираше, че той самият я бе предал. По някакъв начин той също имаше вина за това, което й се бе случило.

Когато Ева Линд лежеше в болницата в кома, той седеше до леглото й и й говореше. Лекарят му бе казал, че тя може би чува гласа му и усеща присъствието му. Няколко дни по-късно тя се събуди и първото нещо, за което помоли, бе да види баща си. Беше толкова слаба, че едва можеше да говори. Спеше, когато той отиде при нея. Баща й отново седна до леглото й и я зачака да се събуди.

Накрая тя отвори очи, видя го и сякаш направи опит да се усмихне, но вместо това заплака. Той стана, приближи се до нея и я прегърна. Тя се тресеше цялата в ръцете му. Опитваше се да я успокои, сложи я да легне на възглавницата и избърса сълзите от очите й.

„Къде беше през всичките тези безкрайно дълги дни?“ — каза той, погали бузата й и се опита да се усмихне окуражително.

„Къде е бебето?“ — попита тя.

„Не ти ли казаха какво се случи?“

„Изгубих го. Не ми казаха къде е. Не ми позволиха да го видя. Не ми вярват…“

„За малко да изгубя теб.“

„Къде е детето?“

Ерлендур беше отишъл да види детето в операционната, то лежеше там мъртво, момиченце, което може би щеше да получи името Ойдур.

„Искаш да го видиш ли?“ — попита той.

„Прости ми!“ — каза Ева тихо.

„За какво?“

„За това, което съм аз. За детето…“

„Няма нужда да ти прощавам за това, което си, Ева. Не трябва да се извиняваш.“

„Напротив.“

„Ти не определяш сама съдбата си.“

„Искаш ли…?“