Гласът

Ева Линд млъкна, лежеше немощна в леглото. Ерлендур я почака да събере сили. Мина дълго време. Най-накрая тя отвори очи и погледна баща си.

„Искаш ли да ми помогнеш да я погребем?“ — попита тя.

„Естествено!“ — отвърна Ерлендур.

„Искам да я видя“ — каза Ева.

„Мислиш ли, че…?“

„Искам да я видя — повтори тя. — Моля те! Позволи ми да я видя!“

Ерлендур се поколеба, но отиде до моргата и донесе телцето на момиченцето, което той в ума си наричаше Ойдур, не искаше то да остане без име. Пренесе увитото в бяла кърпа трупче по коридора на болницата до интензивното отделение, при Ева, защото тя бе твърде слаба, за да се движи сама. Ева взе детето си, погледа го известно време, след което вдигна очи към баща си.

„Аз съм виновна“ — каза тя тихо.

Ерлендур очакваше, че тя ще се разридае, и се учуди, когато това не стана. Сякаш някакво спокойствие витаеше над нея и покриваше като с воал отвращението, което тя изпитваше към себе си.

„Поплачи си, ще ти олекне“ — добави той.

Ева го погледна.

„Не заслужавам да плача“ — отвърна тя.

Седеше в инвалидна количка и гледаше как свещеникът хвърля трите лопати пръст10 върху ковчега в гробището на Фосвогур. Лицето й излъчваше сурова твърдост. С мъка се изправи от количката, като с жест възпря Ерлендур, който понечи да й помогне да стане. Направи кръстен знак върху гроба на момиченцето си и устните й потрепериха. Ерлендур не беше сигурен дали дъщеря му плаче, или е започнала да шепне мълчалива молитва.

Беше прекрасен пролетен ден. Слънцето се отразяваше в гладката повърхност на морето. Долу, край залива Нойтхолсвик можеха да се видят хора, излезли на разходка. Халдора стоеше на разстояние, а Синдри Снайр бе застанал до изкопания гроб, далеч от баща си. Едва ли можеха да бъдат на по-голяма дистанция един от друг — разпиляна групичка хора, които нямаха нищо общо, освен нещастния си живот. Ерлендур си мислеше, че това семейство не се е събирало на едно място вече почти четвърт век. Хвърли поглед към Халдора, но тя избягваше да го гледа. Не й бе казал и една дума, както и тя на него.

Ева Линд се отпусна назад в стола си. Ерлендур се засуети около нея да й помогне и я чу да простенва:

„Шибан живот!“

Ерлендур стреснато се отърси от мислите си, когато изведнъж се сети за казаното от рецепциониста. Спомни си, че имаше намерение да иска от него обяснение, но съвсем беше забравил. Изправи се на крака, излезе в коридора и го видя да влиза в асансьора. От Ева Линд нямаше и следа. Ерлендур извика рецепциониста, който задържа вратата на асансьора и излезе на площадката. Преценяващо огледа Ерлендур, който стоеше бос, по долни гащи, все още с одеялото на главата си.

— Какво имаше предвид, когато каза „заради това, дето се случи“? — попита Ерлендур.

— Заради това, дето се случи? — повтори човекът неразбиращо.

— Каза, че не съм можел да имам момиче при мен в стаята поради онова, което се е случило.

— Да.

— Искаш да кажеш, поради онова, което се е случило с Дядо Коледа в мазето ли?

— Да. Но ти какво знаеш за…?

Ерлендур погледна надолу към слиповете си и за момент се поколеба.

— Участвам в разследването — каза той. — В полицейското разследване.

Човекът го огледа от главата до петите, без изобщо да прикрива недоверието си.

— Защо свърза тези две неща? — побърза да зададе въпроса си Ерлендур.

— Не те разбирам — отговори човекът и запристъпва от крак на крак.

— Ами излиза, че ако Дядо Коледа не беше убит, щеше да е съвсем наред да съм с момиче в стаята. Ти го каза така. Разбираш ли какво имам предвид?

— Не — отвърна човекът. — Казал съм „заради това, дето се случи“? Не си спомням.

— Точно така каза. Момичето не можело да бъде в стаята заради това, което се е случило. Ти си мислеше, че дъщеря ми е… — Ерлендур се запъна, искаше да намери някакъв благоприличен израз, подходящ за ситуацията, но не му се удаде. — Ти си мислеше, че дъщеря ми е курва, и дойде да я изгониш, защото Дядо Коледа е убит тук. Ако това не се беше случило, щеше да си е нормално да съм с момиче в стаята. Пускате ли момичета по стаите? Когато всичко си е съвсем наред?

Мъжът погледна Ерлендур.

— Какво искаш да кажеш с това „момичета“?

— Курви бе! — отвърна Ерлендур. — Има ли курви, които се мотаят из хотела и се шмугват по стаите, а пък вие се правите, че нищо не виждате? Освен сега, защото нещо се е случило. Какво общо е имал Дядо Коледа с всичко това? Има ли някаква връзка с него?

— Изобщо не знам за какво говориш — каза рецепционистът.

Ерлендур промени подхода си.

— Мога да разбера това, че сте предпазливи, щом е извършено убийство в хотела. Не искате да привличате вниманието върху нищо необичайно или неестествено, макар само по себе си то да е нещо невинно и да няма какво да се каже за него. Но аз трябва да знам дали Дядо Коледа е бил свързан с някаква проституция тук в хотела.

— Не знам нищо за никаква проституция — рече човекът. — Както сам видя, ние следим за момичета, които се качват сами по етажите. Това наистина ли беше твоята дъщеря?

— Да — потвърди Ерлендур.

— Каза ми да вървя по дяволите.

— Съвсем в неин стил.