Гласът

— Портмоне с банкнота от петстотин крони, стара лична карта и касова бележка от супермаркет от онзи ден. А, да, и връзка с два ключа.

— Какви ключове?

— Единият ми прилича на ключ от къща, другият може да е от някакъв шкаф или нещо подобно. Много по-малък е от първия.

Казаха си „дочуване“ и Ерлендур се заоглежда за лаборантката, но тя си беше тръгнала.

Измежду чуждестранните гости на хотела имаше двама с името „Хенри“. Единият беше Хенри Бартлет, американец, другият — Хенри Уапшот, британец. Уапшот не отговори на позвъняването в стаята си, но Бартлет се бе прибрал и доста се учуди, когато разбра, че исландската полиция иска да говори с него. Номерът с историята на управителя на хотела за сърдечния удар на портиера очевидно бе минал.

Ерлендур взе Сигурдур Оли със себе си, за да се видят с Хенри Бартлет. Сигурдур Оли беше завършил криминология в Щатите и много се гордееше с това. Говореше езика перфектно, като роден в САЩ. Ерлендур се дразнеше от напевния провлечен американски акцент, но трябваше да се примири.

На път към етажа на Бартлет Сигурдур Оли каза на Ерлендур, че са говорили с повечето служители на хотела, които са били на смяна по време на убийството, и те всички имали алиби, както и че са посочили хора, които да могат да го потвърдят.

Бартлет беше човек около трийсетте, борсов брокер от Колорадо. Той и съпругата му били гледали предаване за Исландия по сутрешната телевизия преди няколко години и направо се влюбили в страховитата природа на Исландия и Синята лагуна12. Решили да осъществят мечтата си и да прекарат Коледа и Нова година в тази далечна страна на зимата. Очаровани били от красотата на Исландия, но цените в ресторантите и заведенията в града им се стрували чудовищни.

Сигурдур Оли кимаше с глава. Той смяташе Съединените щати за рая на земята и му беше драго да срещне това семейство, да обсъждат бейзбола и американския начин за подготовка на коледните празници, и не спря да говори, докато на Ерлендур не му писна и не го побутна с лакът.

Сигурдур Оли обясни за смъртта на портиера, каза им за бележката в стаята му. Хенри Бартлет и госпожата гледаха втренчено полицаите, сякаш внезапно се бяха озовали на друга планета.

— Значи, не сте познавали портиера, така ли? — каза Сигурдур Оли, виждайки учуденото им изражение.

— Убийство? — изстена Хенри. — Тук в хотела?

— Oh my God — рече жената и седна на двойното легло.

Сигурдур Оли реши все пак да не споменава за кондома. Каза само, че бележката насочвала към това, че Гвюдлойгур трябва да е имал среща с човек на име Хенри, но не знаели кой ден, дали тази среща е вече минала, или трябва да стане след два дни, седмица, десет дни може би.

Хенри Бартлет и жена му категорично отрекоха да са познавали портиера. Дори не били обърнали внимание, че имало такъв, когато влезли в хотела преди четири дена. Ерлендур и Сигурдур Оли видимо ги бяха разстроили.

— Jesus! — изпъшка Хенри. — A murder!13

— You have murders in Iceland?14 — попита жената и погледна към брошурата на авиокомпанията Флуглейдир на нощното шкафче. Синди, така се беше представила на Сигурдур Оли, когато се поздравиха.

— Rarely15 — каза той и направи опит да се усмихне.

— Този Хенри може да не е непременно от гостите на хотела — каза Сигурдур Оли, докато чакаха да вземат асансьора за надолу. — Дори не е задължително да е чужденец. Има и исландци, които се казват Хенри.

6

Сигурдур Оли, който вече бе открил бившия управител на хотела, се раздели с Ерлендур във фоайето и отиде да се срещне с човека. Ерлендур попита за шефа на рецепцията, но той все още не се бе явил на работа, нито пък се беше обаждал. Хенри Уапшот бе оставил ключа от стаята си на рецепцията рано сутринта, без някой да го забележи. Беше отседнал в хотела преди седмица и според резервацията му щеше да остане още два дни. Ерлендур помоли да му се обадят веднага щом британецът се появи на рецепцията.

Управителят на хотела мина, клатушкайки се, покрай Ерлендур.

— Надявам се, не безпокоиш гостите ми — каза той.

Ерлендур го дръпна настрани и двамата застанаха до голямата елха във фоайето.

— Какви са правилата тук относно проституцията? — попита Ерлендур направо.

— Проституция? За какво говориш? — изпъшка управителят и избърса врата си с износена носна кърпа.

Ерлендур го гледаше и чакаше.

— Само не започвай допълнително да усложняваш цялата история — предупреди го управителят.

— Портиерът занимаваше ли се с курви?

— Моля, моля, недей така! — отвърна управителят. — Няма никакви ку… никаква проституция в хотела.

— Проституция има във всички хотели.

— Така ли? — каза управителят. — Това от личен опит ли го знаеш?

Ерлендур не отговори.

— Да не твърдиш, че портиерът е бил сводник? — продължи управителят шокирано. — Никога досега в живота си не бях чувал по-голяма безсмислица. Това да не ти е някой долнопробен стриптийз бар! Това е вторият по големина хотел в Рейкявик.

— И няма жени, които седят по баровете или във фоайето да дебнат за мъже? Да се качват горе по стаите?

Управителят на хотела се поколеба. Най-малко искаше да настрои Ерлендур срещу себе си.