Гласът

— Ще се опитам да го запомня — каза Ерлендур и му поблагодари.

Провери дали Хенри Уапшот си е дошъл, оказа се, че все още не се е прибрал. Шефът на рецепцията обаче се беше появил на работа и поздрави Ерлендур. Още един автобус, пълен с туристи, спря пред хотела и гостите започнаха да се трупат във фоайето. Шефът на рецепцията се усмихна смутено на Ерлендур и сви рамене в знак, че не е негова вината, задето не могат да си поговорят, и че разговорът им трябва да почака по-добри времена.

7

Гвюдлойгур Егилсон започнал работа в хотела през хиляда деветстотин осемдесет и втора година. Тогава бил на двайсет и осем години. Преди това работил различни неща, като последното било нощен пазач в Министерството на външните работи. Когато в хотела решили да назначат постоянен портиер, той получил мястото. По това време туризмът бил във възход. Разширението на хотела било приключило току-що и започнали да увеличават персонала. Старият управител на хотела не си спомняше точно защо именно Гвюдлойгур е бил назначен за портиер. Но си спомняше, че нямало много желаещи за работата.

Новият портиер му направил добро впечатление. Имал джентълменски маниери, бил учтив, винаги готов да услужи, изглеждало, че са намерили отличен работник. Нямал семейство, нито жена, ни деца, което се сторило на управителя донякъде притеснително, защото семейните мъже били по-благонадеждни служители по принцип. Иначе Гвюдлойгур не бил много словоохотлив за себе си и за миналото си.

Скоро след като започнал работа, той отишъл при управителя и попитал дали има свободни помещения в хотела, някое от които да може да ползва, докато си намери жилище. Прекратили договора му за наема с твърде къс предупредителен срок и човекът бил на улицата. Изглеждал направо за съжаление, пък и намекнал на управителя, че в мазето на хотела имало малка стаичка, в която можел да се настани, докато си намери къде да живее. Отишли да видят стаичката. Тя била пълна с какви ли не боклуци, но Гвюдлойгур казал, че знае къде могат да бъдат преместени, пък и повечето от тях, така или иначе, можело да се изхвърлят.

Тъй се развили нещата за портиера Гвюдлойгур, впоследствие станал и Дядо Коледа. Той се настанил в стаичката в мазето и живял там до смъртта си. Бившият управител на хотела си мислел, че портиерът ще изкара най-много няколко седмици в килерчето. Самият Гвюдлойгур казвал, че стаичката е в такова състояние и вид, че едва ли някой ще иска да живее в нея дълго време. Но не му провървяло в намирането на нормално жилище и скоро започнало да изглежда съвсем естествено Гвюдлойгур да живее в хотела, още повече че работата му била по-скоро на иконом, отколкото само на портиер. С времето на всички вече им се струвало добре да им е подръка денонощно, в случай че нещо се повреди и им потрябва сръчен човек.

— Скоро след като Гвюдлойгур се нанесъл в стаичката, старият управител на хотела напуснал — каза Сигурдур Оли.

Бе дошъл в стаята на Ерлендур и му разказваше за срещата си с бившия управител. Денят бе доста напреднал и бе започнало да се свечерява.

— А знаеш ли защо? — попита Ерлендур, който лежеше напряко на леглото и гледаше към тавана на стаята. — Току-що са разширили хотела, назначили са много служители, а той напуска работа скоро след това. Не ти ли изглежда странно?

— Не се задълбочих в това. Ще проверя какво има да каже по този въпрос, ако мислиш, че е от някакво значение. Той не знаеше, че Гвюдлойгур се е правил на Дядо Коледа. Това е започнало след неговото време и беше наистина шокиран, когато му казах, че човекът е бил намерен убит в стаичката.

Сигурдур Оли огледа голата хотелска стая.

— Тук ли смяташ да изкараш Коледата? — попита той.

Ерлендур не му отговори.

— Защо не се прибереш вкъщи?

Мълчание.

— Поканата все още важи.

— Благодаря ти много и поздрави Бергтора от мен — каза Ерлендур умислен.

— За какво мислиш?

— За нищо, което да ти влиза в работата, ако въобще… мисля за нещо — отвърна Ерлендур. — Мразя Коледата.

— Аз във всеки случай мисля да се прибирам вкъщи — рече Сигурдур Оли.

— Как върви със забременяването?

— Никак.

— Проблемът у теб ли е, или просто така се получава?

— Не знам. Не сме ходили на преглед. Обаче Бергтора вече споменава за такова нещо.

— Искаш ли изобщо да имаш дете?

— Да. Не знам. Не знам какво искам.

— Колко е часът?

— Почти шест и половина.

— Прибирай се вкъщи. Аз ще проверя другия Хенри.

Хенри Уапшот се беше прибрал в хотела, но не беше в стаята си. Ерлендур накара хората от рецепцията да му позвънят, после се качи на етажа, на който се намираше стаята му, и почука на вратата, но не получи никакъв отговор. Премисляше дали да не поиска от управителя на хотела да му отвори стаята, но за такова нещо трябваше първо да получи разрешение за претърсване от съдия, а това можеше да се проточи до среднощ, освен че съвсем не беше сигурно дали този Хенри Уапшот е онзи Хенри, с когото Гвюдлойгур е трябвало да се срещне в 18:30 часа.