Гласът

Ерлендур стоеше в коридора на етажа и преценяваше възможностите, с които разполагаше, когато човек на възраст между петдесет и шейсет години се появи иззад ъгъла и тръгна в неговата посока. Носеше износено сако от туид, панталони в цвят каки и синя риза с крещящо червена вратовръзка. Беше полуплешив, с прошарена коса, прилежно сресана върху темето му.

— Ти ли си този? — каза той на английски, щом се доближи до Ерлендур. — Казаха ми, че някакъв човек питал за мен. Исландец. Колекционер ли си? Ти ли си искал да ме видиш?

— Уапшот ли се казваш? — попита Ерлендур. — Хенри Уапшот?

Английският му не беше добър. Разбираше езика доста добре, но го говореше лошо. Международната престъпност беше причината полицията да организира специални курсове по английски, които Ерлендур посещаваше и които му харесваха. Беше започнал дори да чете книги на английски.

— Да, Хенри Уапшот се казвам — отговори човекът. — За какво искаш да ме видиш?

— Може би не трябва да стоим в коридора — каза Ерлендур. — Можем ли да влезем в стаята? Или…?

Уапшот погледна вратата на хотелската си стая, после премести очи към Ерлендур.

— По-добре да слезем долу във фоайето — предложи той. — За какво искаш да ме видиш? Кой си ти?

— Хайде да слезем долу! — съгласи се Ерлендур.

Хенри Уапшот колебливо го последва към асансьора. Когато слязоха във фоайето, Ерлендур се отправи към маса за пушачи в единия край на трапезарията. Седнаха. Появи се сервитьорка. Хората бяха започнали да заемат местата си около шведската маса. Ерлендур забеляза, че тя бе заредена не по-зле от предния ден. Поръчаха си кафе.

— It’s very odd16 — рече Уапшот. — Имах среща буквално на същото място преди половин час, но човекът така и не дойде. Не получих никакво съобщение от него и ето че ти стоиш пред вратата ми и ме водиш отново тук.

— С кого трябваше да се срещнеш тук?

— Исландец е. Работи в хотела. Казва се Гвюдлойгур.

— И трябваше да го срещнеш тук в шест и половина днес?

— Именно — каза Уапшот. — Какво…? Кой си ти?

Ерлендур му каза, че е от полицията, съобщи му за смъртта на Гвюдлойгур и че са открили в стаята му бележка, на която пишело за среща с човек на име Хенри, и това очевидно бил събеседникът му в момента. Полицията искала да знае за какво е била тази среща. Ерлендур не спомена за подозрението си, че Уапшот може да е бил в стаичката на Дядо Коледа, когато последният е бил убит. Каза само, че Гвюдлойгур е работил в хотела от двайсет години.

Уапшот втренчено гледаше Ерлендур, докато полицаят разказваше за случилото се, и невярващо клатеше глава, сякаш не разбираше напълно чутото.

— Той мъртъв ли е?

— Да.

— Убит?

— Да.

— Боже мой! — изпъшка Уапшот.

— Откога познаваше Гвюдлойгур? — попита Ерлендур.

Изглеждаше, че Уапшот мисли за нещо друго, и полицаят повтори въпроса си.

— Познавам го от години — каза Уапшот накрая и се усмихна така, че се показаха малките му, потъмнели от тютюн долни зъби.

Ерлендур си помисли, че англичанинът сигурно е пушач на лула.

— Кога се запознахте? — попита Ерлендур.

— Никога не сме се запознавали — отвърна Уапшот. — Никога не съм го виждал. Смятах да се запозная с него днес. Затова и дойдох в Исландия.

— Дошъл си в Исландия, за да се запознаеш с него?

— Да, покрай другите ми ангажименти.

— Но как тогава си го познавал? След като не сте се запознавали. В какви отношения бяхте?

— Нямаше отношения — отвърна Уапшот.

— Не те разбирам — възрази Ерлендур.

— Никога не е имало никакви отношения — повтори Уапшот и направи с пръсти „кавички“ на думата „отношения“.

— Ами какво тогава? — попита Ерлендур.

— Само едностранно обожание — отговори Уапшот. — От моя страна.

Ерлендур го помоли да повтори последните си думи. Не разбираше как този човек, бил целия път от Великобритания насам, никога не бе виждал Гвюдлойгур, а го бе обожавал. Портиера на хотела! Мъжът, който беше живял в килер в мазето на хотела и бе открит със смъкнати гащи и дупка от нож в сърцето! Обожавал го бил едностранно! Мъжът, който играел ролята на Дядо Коледа в детските увеселения на хотела!

— Изобщо не мога да проумея за какво говориш — каза Ерлендур и внезапно си припомни какво го беше попитал Уапшот горе в коридора — дали не е колекционер.

— Защо искаше да знаеш дали съм колекционер? Какъв колекционер? Какво имаше предвид?

— Мислех, че си колекционер на плочи — отговори Уапшот. — Като мен.

— Какъв колекционер на плочи? Плочи? Имаш предвид…?

— Аз събирам стари плочи — рече Уапшот. — Стари грамофонни плочи от винил. Покрай това мое хоби познавам Гвюдлойгур. Смятах да се срещна с него одеве, за това си мечтаех от дълго време. Разбираш, че е шок за мен да чуя, че е мъртъв. Убит. Кой би могъл да иска да го убие?

Учудването му беше неподправено.

— А може би си се срещнал с него вчера? — попита Ерлендур.

Уапшот не разбра веднага казаното от Ерлендур, но след миг осъзна какво имаше предвид полицаят и се опули срещу му.

— Да не искаш да кажеш… мислиш, че те лъжа ли? Че аз съм…? Да не би да казваш, че съм заподозрян? Смяташ, че съм имал участие в смъртта му ли?

Ерлендур го гледаше и мълчеше.