Гласът

Тя протегна ръка, сякаш искаше да подпечата някакво своеобразно съглашение помежду им за това, че оттук насетне дъщерята и бащата ще бъдат оставени на мира. Ерлендур пое протегнатата ръка и се опита да се усмихне. Знаеше си, че съглашението рано или късно ще бъде нарушено. „Прекалено много въпроси, помисли си той, и прекалено малко реални отговори.“ Не беше готов да я пусне веднага, смяташе, че тя все още го лъже, или най-малкото заобикаля истината.

— Значи, ти не си идвала в хотела няколко дни преди смъртта на брат ти, за да се видиш с него? — попита той.

— Не, имах среща с моя приятелка в салона тук. Заедно пихме кафе. Можеш да се свържеш с нея и да я попиташ. Бях забравила, че той работи в хотела, и докато седяхме тук, не съм го виждала.

— Може би ще проверя това. — Ерлендур си записа името на приятелката. — Има и друго, познаваш ли човек на име Хенри Уапшот? Британец е и е бил във връзка с брат ти.

— Уапшот ли?

— Колекционер е на грамофонни плочи. Интересува се от плочите на брат ти. Събира плочи с хорови песни и се е специализирал в момчета хористи.

— Никога не съм чувала за такъв човек — каза Стефания. — Специализирал се е в момчета хористи?

— Е, има и по-странни колекционери от него — отвърна Ерлендур, но не се впусна в приказки относно пликовете за повръщане на различните авиационни компании. — Той смята, че плочите на твоя брат са станали доста ценни в наши дни, знаеш ли нещо за това?

— Не, нямам никаква идея — добави Стефания. — Какво е имал предвид?

— Не съм съвсем сигурен — отвърна Ерлендур. — Но плочите са достатъчно скъпи, за да дойде Уапшот тук и да иска да се срещне с него. Гвюдлойгур имал ли е екземпляри от плочите си?

— Не мисля.

— Знаеш ли какво е станало с количеството издадени плочи на брат ти?

— Предполагам, че е разпродадено — каза Стефания. — Ако има налични, биха ли имали някаква висока стойност?

Ерлендур усети напрежение в гласа й и се запита дали тя не си играе с него, дали не знае нещо повече и не се опитва да разбере какво му е известно на самия него.

— Би могло — рече Ерлендур.

— Този британец все още ли е в страната? — попита тя.

— В ареста е — отвърна Ерлендур. — Може да се окаже, че знае повече за брат ти и смъртта му, отколкото иска да ни каже.

— Да не мислите, че той го е убил?

— Не си ли слушала новините?

— Не.

— Той е потенциален заподозрян, няма друго.

— Що за човек е?

Ерлендур за малко да й разкаже за наученото от британската полиция и за детското порно, което бяха открили в хотелската стая на Уапшот, но се спря навреме. Повтори думите си, че британецът е колекционер на грамофонни плочи с интерес към момчета хористи и че е гост на хотела заради Гвюдлойгур, както и че е достатъчно съмнителен, за да пребивава в момента в ареста.

Дружески си казаха довиждане, Ерлендур я проследи с поглед, докато тя преминаваше през столовата, и излезе във фоайето на хотела. В това време телефонът в джоба му започна да звъни. Опипом го намери и отговори на обаждането. За голяма негова изненада се оказа, че му звъни Валгердур.

— Може ли да се видим довечера? — попита тя директно. — В хотела ли ще си?

— В хотела ще съм — отговори Ерлендур. Не прикри учудването в гласа си. — Мислех, че…

— Да речем, около осем? На бара?

— Добре — каза Ерлендур. — Да речем, около осем. Какво…?

Искаше да попита Валгердур по какъв повод иска среща с него, но тя затвори телефона и слушалката на ухото му замлъкна. Той затвори апарата и се зачуди какво ли иска тя. Беше отписал вече възможността да се опознае по-отблизо с тази жена, мислеше си, че е напълно безнадежден случай, що се касае до взаимоотношенията с жени.

Отдавна бе превалило пладне и Ерлендур усети вълчи глад, но не отиде в ресторанта на хотела. Вместо това се качи в стаята си и си поръча обед. Оставаше му да прегледа още няколко касети. Постави една във видеото и я пусна да се върти, докато чакаше храната.

Скоро загуби концентрацията си, съзнанието му спря да възприема образите от екрана на телевизора. Започна да премисля думите на Стефания. Защо Гвюдлойгур се беше промъквал нощем в дома им? Казал на сестра си, че му се искало да се прибере вкъщи. Просто понякога ми се иска да се прибера у дома. Какво се криеше зад тези думи? Дали сестра му знаеше? Кое в съзнанието на Гвюдлойгур беше у дома? Какво точно му е липсвало? Той вече не е бил част от семейството, а онази, която му е била най-близка, майка му, отдавна била починала. Не е обезпокоил по никакъв начин баща си и сестра си при своите посещения. Не е идвал през деня, както нормалните хора биха направили, ако въобще съществуваха нормални хора, за да отхвърли обвиненията, да се пребори с неблагоразположението и гнева, дори омразата, които го отделяха от семейството му. Идвал е през нощта, внимавал е да не ги събуди, после си е тръгвал, без някой да го усети изобщо. Изглежда, не е търсил помирение или прошка, ами нещо друго, което е имало по всяка вероятност по-голямо значение за него, нещо, което само той си е знаел и е останало необяснено, което се крие в тази една-единствена дума.

У дома.

Какво е било това?