Гонитбата на Шута

— Ще остана, ако го искаш. — Зарязах всякакви мисли за вежливост към Кетрикен и дълг към Сенч. Кетрикен щеше да разбере, а на Сенч щеше да му се наложи да се примири.

— Не. Не, благодаря ти. Изведнъж се почувствах готов за сън.

— Ще се върна колкото може по-скоро — обещах му.

Очите му бяха затворени и може би наистина бе готов да заспи. Излязох тихо.

6. Осезателят