Гонитбата на Шута

Слязох, затворих вратата, надникнах навън през капаците на прозореца и се ужасих. Утрото наистина бе избягало, докато бях с Шута. Все още бях по нощница, неизмит, необръснат и вероятно вече закъснял за аудиенцията с Кетрикен. За да бъде раздразнението ми още по-голямо, Аш отново бе навестил покоите ми. Огънят беше наскоро разпален и на стола ми бе провесено ново облекло за лорд Фелдшпат. Кафявата му перука беше прехвърлена на нова шапка и грижливо изчеткана. Е, отрастването на Аш като син на куртизанка поне го беше научило на някои полезни слугински умения. Знаех, че бях заключил вратата. Зачудих се дали Сенч му е дал ключ, или е успял сам да отвори ключалката. Не беше от лесните. Постарах се този въпрос да не ме разсейва, докато бързо се измия, обръсна, подсуша кървенето от припрения бръснач и се облека в новите дрехи.

Една от раните на гърба ми се беше отворила. Навлякох туниката с дълги ръкави на лорд Фелдшпат и натруфения жакет върху нея: надявах се, че яркоцветните ивици са в чест на Зимния празник. Плашеше ме идеята, че въображаемият лорд се облича така ежедневно. Гамашите се оказаха умерено удобни, а жакетът възхитително скриваше не по-малко от шест джобчета с всевъзможни гадни неща в тях. Нагласяването на перуката и нелепата шапчица, кацнала върху нея, отне повече минути, отколкото ми харесваше, но все пак знаех, че е точно тази част, която трябва да се направи съвършено. Ощипах и почесах носа си, докато придоби подходящия оттенък червено. Сажди от огъня с няколко капки вода направиха веждите ми по-тежки. Обувките с високи пети и глупаво завъртени нагоре носове се хлъзнаха на обутите ми в чорапи стъпала и в момента, в който се изправих, едното ми стъпало се схвана неприятно. Изритах обувките и затъпках из стаята, докато мина. Изругах Сенч под нос, нахлузих ги отново, излязох и заключих вратата.

Кракът ми отново се схвана на два пъти, докато сляза по стълбището, и единственото, което можех да направя, бе да се мъча да стъпвам внимателно и да не издавам колко ужасно ми се иска да тръгна по чорапи.

Залата за аудиенции на Кетрикен някога беше служила като частна гостна за кралица Желана и придворните ѝ дами. Знаех това само защото ми го бяха казали; онази жена никога не беше търпяла да се мяркам пред очите ѝ, още по-малко в частните ѝ покои. Прогоних от ума си последните отломки от детския си страх, докато се приближавах към високите дъбови врати. Бяха затворени. Отвън на няколко пейки бяха насядали надяващите се да спечелят благоволението на краля, като се подмажат на майка му с вниманието и подаръците си. Заех място в края на една щедро отрупана с възглавнички пейка и зачаках. По някое време двукрилата врата се отвори, изведоха млада благородничка и едно доста отегчено момиче с бяло-пурпурна ливрея на паж се приближи към следващия молител и го вкара вътре. Когато момичето се върна, се представих и продължих чакането си на пейката.

Бях очаквал, че няма да ми се наложи да чакам на опашка, но Кетрикен беше вярна на корените си от Планините. Всеки молител влизаше поред и с отредено време при лейди Кетрикен, а след това го извеждаха. Седях и чаках, ядосан от гадната обувка и с вежливо и обнадеждено изражение. Когато момичето паж най-сетне ме покани, се надигнах и успях да я последвам в залата без куцане. Щом вратите зад мен се затвориха, си позволих усмивка. Имаше уютна камина, няколко удобни стола и ниска маса с възглавници около нея. По многобройните масички из салона бе изложена колекция интересни или просто красиви предмети. Някой можеше да види в това натрапчиво парадиране с богатство, но аз разгадах истината в него. Кетрикен никога не беше проявявала вещомания. Тези дарове, тези изрази на почитание от лордовете и знатните дами на Шестте херцогства и от пратеници на чуждоземни страни не трябваше да се махат. Тъй че тя ги държеше тук, небрежно и безредно струпани, в противоречие с аскетичното ѝ възпитание. Очите ми ги обходиха за миг, преди да поднеса почтителния си поклон на Кетрикен.

— Смелост, можеш да си ходиш. Уведоми кухнята, че с гостите ми сме готови за закуска. Моля, уведоми също така Майстор Осезател Уеб, че съм готова да го видя, когато му е удобно.

Останах прав, докато дребничкото момиче напусне залата, и с благодарност се отзовах на отегчения жест, с който Кетрикен ме подкани да се настаня. Тя присви устни, докато ме оглеждаше, и попита:

— Твой ли е този маскарад, Фиц, или поредното куклено представление от страна на Сенч?

— Лорд Сенч съдейства, но се съгласих, че е разумно да го направя. Като лорд Фелдшпат имам възможност да се движа из замък Бъкип като ваш гост за Зимния празник, без да възбуждам коментар.