Гонитбата на Шута

Доклад за майстора ми

Сприятеляването с мъжа с белезите не беше толкова трудно, колкото мислехме. Неохотата ми при изпълняването на тази задача бе от това, че се плашех от външността му. Най-голямото ми затруднение, сега разбирам, беше, че трябваше да надмогна своя страх от него, преди да мога да приспя неговия страх от мен.

Не беше лесно да го наблюдавам незабелязано, както поиска ти. Слепотата му, изглежда, е подсилила другите му сетива. Понякога, ако пристигна преди да се е събудил, мога да прекарам малко време преди той да ме усети, но вече три пъти той безпогрешно извърна лицето си към мен и попита: „Кой е там?“ И тази негова боязливост е толкова тъжна гледка, че нямам волята да се преструвам, че ме няма. Веднъж, когато се прокраднах в стаята, го намерих паднал до леглото и не можеше да стане. В отчаянието и болката си не усети присъствието ми и дълго се бореше. Прецених, че макар все още да има сила, толкова го боли, че не е в състояние да се изправи от определени пози. Опитах се само да наблюдавам, но после не издържах, престорих се, че току-що влизам, и му извиках, че ще му помогна. Все още ми беше трудно да го пипна и още по-трудно ми беше да му позволя той да се вкопчи в мен, за да му помогна да се изправи. Но надмогнах неприязънта си от допира му и мисля, че това ми спечели много уважение и доверие от негова страна.

Оказа се словоохотлив, а не както ти каза, и ми сподели много истории за детските си години като шут на крал Умен, и разкази за себе си и принц Фицрицарин, докато били момчета. Също така ми разказа за пътуването си до Планинското кралство с кралица Кетрикен и за времето, когато всички вярвали, че крал Искрен е мъртъв и истинското родословие на Пророка е свършило. Чух и за дните, които е прекарал в Планините в помощ да се издири кралят, и за времето му с принц Фицрицарин там. Вярно, това са разкази за героизъм и храброст, невъобразими за когото и да било. Ще ги опиша в отделен документ, защото смятам, че може да има събития, за които никой не е чувал.

Засега преценявам, че изпълних тази задача. Спечелих доверието му. Знам, че това беше единствената цел на това упражнение, но ще кажа също така, че имам чувството, че спечелих приятел. За което, добри ми учителю, ти благодаря толкова много, колкото ти благодаря за другото ми обучение.

Както ми нареди, пазя тайната си и никой като че ли не я е усетил. Изпитанието ще бъде, разбира се, когато ме срещнат в истинския ми облик. Дали някой от двамата ще ме познае? Ще се обзаложа, че слепият ще усети повече, отколкото зрящият.

Чирака