Гонитбата на Шута

За какво говориш? Фиц, добре ли си?

Копривка ме покани да вечерям с вас. На високата маса.

Сърцето ми удари дванайсет пъти, преди той да ми отговори. Това ще се очаква, да. Отсъствието ти днес беше доста драматично и напрегнато за някои. Няколко благородници, които се канеха да си тръгнат рано днес, след като Зимният празник свърши, забавиха тръгването си. Мисля, че се надяват да зърнат загадъчния Фицрицарин. Предвид всичко случило се снощи повече спекулации ще предизвика ако не се появиш на вечеря. И вече разбирам въпроса ти. За мен единствената трудност беше да се настаня отново спокойно в обществото, вместо да изригна в него. Бях като плъх, прокрадващ се зад стените от много години. Копнеех за общество, за светлина и въздух. Преходът ми беше по-малко рязък и странен, отколкото ще е твоят. Но както ти казах снощи, Фиц, време е, и то крайно време. Ще очаквам да те видя на вечерята.

Забулих мислите си от него. Страх сви стомаха ми.

Облечи се подходящо, посъветва ме той.

Какво? За миг ме обзе ужас.

Почти можех да чуя въздишката му. Фиц. Мисли трезво. Днес ти ще бъдеш Фицрицарин Пророка, Осезаващия Копелдак, внезапно разкрит като скрития герой от Войната на Алените кораби. Това е новата ти роля тук, в замък Бъкип, точно както лорд Сенч е моята. А Предан е кралят. Всички ние парадираме с ролите си, Фиц. Понякога, в уюта на личните си покои, сме онова, което сме, със стари приятели. Или поне онова, което старите ни приятели очакват да бъдем. Тъй че помисли добре над това и живей според очакванията на хората в замък Бъкип, благородници, както и низши. Не е време да бъдеш незабележим. Приготви се.

Намерих бележката ти. И короната.

Не носи това!

Засмях се на глас. Дори не ми беше хрумнало да го правя! Просто исках да ти благодаря. И да те уведомя, че разбирам.

Не ми отвърна с думи, само споделено чувство, което не можех да назова. Щракване със зъби след храна, която не можах да убия, можеше да го нарече Нощни очи. Мъчителното съжаление за нещо, което за малко си щял да спечелиш. Зачудих се какво ли е мечтал да спечели Сенч.

Той напусна ума ми. Седях и мигах. Бавно ме осени, че Сенч е прав. Значи, ролята ми беше загадъчният завърнал се Осезаващ Копелдак, онеправдан през всичките тези години. Коя част от това беше неистина? Никоя. Тогава защо се чувствах толкова неудобно? Станах, взех огледалото и огледах отново отражението си. Възможно ли беше да избера по-неподходящ момент да изглеждам странно?

Погледнах как съм облечен. После награбих наръч дрехи от пътния сандък, отключих тайната врата и се качих в бърлогата. Нямах време. Взимах по две стъпала наведнъж и заговорих още преди да съм влязъл:

— Шуте, трябва ми помощта ти!

И се почувствах глупаво, когато Аш и Шутът се извърнаха към мен. Бяха седнали на масата и хранеха враната. Беше направила ужасна бъркотия с трохи хляб и пръснато зърно, а сега натискаше с крак една пилешка кост и щипеше с клюна си месо.

— Сър? — отзова се Аш, а Шутът каза:

— Фиц?

Нямах време за увъртания.

— Не съм сигурен дали облеклото ми е подходящо. Ще седя при краля и кралицата на високата маса, с лорд Сенч и лейди Копривка. Ще има и други, ще гледат. И трябва да се представя като Фицрицарин Пророка, Осезаващия Копелдак, завърнал се от пребиваването си сред Праотците. Снощи беше едно. Бяха изненадани. Но тази вечер… Сенч каза, че трябва да им дам…