Гонитбата на Шута

— Никакъв момент повече няма да ти дам. — Отворих и той каза: — Пратиха ме да те взема и да те заведа долу на вечерята независимо от възражения или външен вид… Но всъщност смятам, че си се докарал много добре.

— И ти — върнах му хапливия комплимент, защото Ридъл наистина не приличаше много на себе си. Бялата му риза беше с дълги маншети, а яката — в тъмночервено. Планинските цветове на Кетрикен. Панталоните му бяха черни. Бяха му позволили да носи прости ботуши. Изпитах завист.

Той вдигна брадичка и ми показа профила си.

— Не мислиш ли, че вече изглеждам доста по-благородно? Вече съм кесая Ридъл, което Кетрикен обяснява, че трябва да се преведе по-скоро като „слуга“, отколкото като „господар“, предвид философията на Планинското кралство за задълженията на управляващите. Но тази вечер ще ме наричат кесир Ридъл и ще седя на високата маса.

— Докъдето ще ме придружиш, за да не би да не успея да отида навреме? Или трябва да бъда видян с теб, за да покажа бащинското си одобрение на брака ти с дъщеря ми?

— И двете вероятно. Макар че ще призная, изглежда малко странно ти да си в тази роля, след като всъщност изглеждаш по-млад от мен.

Тъкмо бях затворил и заключил вратата, иначе вероятно щях да настоя да застане до мен пред огледалото. Огледах го мълчаливо. Ридъл си беше Ридъл и така го бях виждал през годините. Макар и да не беше още старец, когато го огледах, забелязах бръчките, които вече обрамчваха устата му, и че косата му се отдръпва от челото. Изведнъж той се усмихна широко.

— Пропусна момента да ми възразиш добродушно, Том. О. Време е и това да се изостави, нали? Хайде, принц Фицрицарин Пророк. Време е да слезем долу и да се изправим пред ордите благопожелатели.

Хвана ме под мишницата и ме поведе навън все едно ме водеше към бесилото. Докато вървяхме по коридора и слизахме по стълбището, се помъчих да настроя съзнанието си към новата роля. Принц Фицрицарин Пророка. Герой. Скромен герой, върнал се от дълго изгнание във Върбов лес, след като е прекарал десетилетия сред митичните Праотци. Бях синът на Рицарин Пророка, племенник на Искрен. Братовчед на крал Предан. Защитник на Короната. Какво щяха да искат да видят хората, низши и благородни, в този герой?

Когато закрачихме покрай хората в залата вече знаех, че съм мълчалив, но не прекалено мрачен. Хората щяха да ме интересуват не повече, отколкото Ридъл, и при всяка възможност щях да обръщам разговора към това кои са те и какво са направили. Щях да приказвам малко и да слушам добре. Повече скромност за подвизите ми щеше да свърши работа, докато двамата със Сенч се посъветваме и решим точно кои от тях са за публично обсъждане.

Ах, тази вечер. Беше ни направила всички мудни и със закъснение осъзнах, че това сериозно е повишило безпокойството на Копривка. Вървях от лявата ѝ страна, а Ридъл от дясната ѝ, и докато крачехме по коридорите към Голямата зала, тя ми зашепна, че трябва да отида на сутрешните заседания в кулата на Искрен, ако държа да разбера какво става в замък Бъкип. За тази вечер и нощ да следвам указанията на Сенч, а ако имам някакви съмнения, да я потърся с Умението за насока. Успях да прикрия насмешката си на диктаторския ѝ тон, докато гледах как Ридъл съумява да овладее нервността си.

Голямата зала беше преустроена за повода. Високата маса си беше там, на подиума си, така че всички да могат да наблюдават вечерящите крал и кралица. Втори, по-нисък подиум беше издигнат пред него за избрани фаворити и за присъстващите херцози и херцогини. Стори ми се успокоително, тъй като можеше да послужи като един вид преграда срещу убиец, направил опит да ме премахне. В центъра на залата имаше трети подиум, украсен с борови клонки и зеленика, сякаш едва сега започвахме да празнуваме Зимния празник. Славея се бе настанила там, пред арфата си, в най-екстравагантното облекло на менестрел, каквото бях виждал. Когато влязохме, засвири низ от акорди, свързани с игриви ноти. Продължи да свири, докато сядахме, като леко смекчаваше силата, когато един паж обявяваше всеки от нас, докато заемахме местата си на подиума. Аз бях представен след Копривка и преди Ридъл, тъй че вълната мърморене около името ми приглуши всяко изумление, което можеше да е имало, щом чуха, че го назовават не само като оземлен благородник, но и като женен за лейди Копривка.