Гонитбата на Шута

Беше просторно и уютно помещение с много тапицирани столове, широка камина с буен и весел огън и маса, отрупана с още закуски, подбрано бренди и вина. Дори когато крал Предан увери слугите, че всичко е прекрасно, и ги освободи, все още се чувствах някак притеснен от компанията. Бяха най-близките ми приятели и семейство, тъй че ми отне няколко мига мълчание, докато изясня проблема си. За всеки един от тях някога бях различна личност. Каква роля се очакваше от мен да играя сега? И ако решах просто да бъда себе си, кое „себе си“ беше това? Убиецът, когото Сенч бе обучил, защитникът и наставникът на Предан, братът по оръжие на Ридъл, нехайният баща на Копривка? Всичко това бях аз и не бях аз.

Кетрикен ме изгледа в упор и отрони тежка въздишка.

— О, приятелю мой, толкова се радвам, че всичко това свърши — каза ми, отиде до един стол и седна.

— Изобщо не е свършило — отбеляза уморено Предан.

— Но най-лошото свърши — настоя майка му. — От години ми беше като трън в сърцето, че Фиц направи толкова много, пожертва толкова много, а едва малцина знаеха за това. Сега знаят поне част от онова, което направи той. Сега може да си дойде у дома при нас, да се храни с нас и да се разхожда в градините, и да язди на лов, и да се отзовава на законното си име. И малкото му момиче скоро ще пристигне тук и ще опознае останалите от семейството си!

— Значи ще разкрием, че Беджърлок също е Фиц? Би могло да извади на светлина и другите му дела, ако го направим, защото мнозина знаят, че Беджърлок и Ридъл бяха между онези, които придружиха принц Предан до Аслевял. Няма ли да се обидят хората, че лейди Моли от Върбов лес бе омъжена за Осезаващия Копелдак и че двамата са живели под носа им през всичките тези години? — попита Копривка. Питаше всички.

— Но… — отрони Кетрикен и замълча тъжно.

— Оставете хората сами да си измислят обяснения. — Ридъл се изкиска. — Представям си как мнозина ще твърдят, че са знаели през цялото време, и те ще са тези, които най-малко ще задават въпроси.

Изгледах го с искрено възхищение. Погледнах Сенч, за да видя дали споделя одобрението ми, но старецът изглеждаше разсеян и недоволен.

— Всичко ще се подреди — успокои ни Предан, — но ще отнеме време. И само защото Фиц вече може да се движи открито из замък Бъкип още не означава, че с радост ще се откаже от кроткия живот и личните си навици. — И добави със съжаление: — Или че всички ще се радват да видят, че Осезаващия Копелдак се е върнал в Бъкип и изтънченото общество.

Сенч се обади рязко:

— Копривке, ще трябва да те помоля да приложиш Умението си за мен. Силдуел е. Пратих го с писма и подаръци до Върбов лес. Трябваше да ме уведоми с Умението, когато пристигне. Цялата тази вечер го усещах да кълве по мислите ми като кълвач, но Умението му гасне и тече като издухано от вятъра.

— Силдуел ли? Чиракът, когото остави на Сребърната котерия? — Тя изглеждаше стъписана и сърцето ми се сви. Какво беше замислил Сенч?

— Да. Тъй като изглеждаше неспособен да се сработи с колегите си в котерията и ти му даде разрешение да напусне, помислих да го обуча за вестоносец, който би могъл от време на време да прилага дарбите си в Умението. Той е корав младеж и отличен ездач.

— Умението му е нестабилно — отбеляза Копривка някак язвително. — А маниерите му са ужасни.

— Практиката може да подобри и двете — отвърна Сенч. — Все едно, пратих го във Върбов лес с писма и подаръци за Фицбдителен и Пчеличка, и тъй нататък. И той, изглежда, се опитва да ми каже, че е стигнал във Върбов лес, но не може да намери Пчеличка. А Фицбдителен е ранен. Или изгорял. Не мога да схвана какво точно се опитва да ми предаде. Ако благоволиш да се пресегнеш до него?

— Не може да намери Пчеличка? — възкликнах.

Копривка ми поклати глава, присвила устни неодобрително.

— Не се тревожи. Силдуел е неорганизиран и зле възпитан. И вероятно пиян. Има много причини, поради които реших да прекъсна обучението му в Умение. Да не изпадаме в паника.

Поех си дъх. Сенч се мръщеше. Бяха го хванали да привлича зад гърба на Копривка бивш чирак за свой личен и вещ в Умението вестоносец. Зачудих се дали не е замислял нещо повече от това. Беше споменал Лант, но не бе казал нищо за Шън. Тя по-голяма тайна ли беше, отколкото бях подозирал?

Копривка седна на дивана.

— Хайде да го разрешим бързо и всички да се успокоим. Предан, ще се включиш ли? Фиц?

Въпреки че включването със сила в Умението не изисква физическа близост, насядахме до Копривка. Сенч застана зад нея. Когато се настаних и отворих Умението си за тяхното, усещането бе все едно нагазваш в река. Не. Все едно че си поток, който се слива с река. Заедно потекохме на бързей към вестоносеца.

Не знаех нищо за Силдуел, тъй че оставих на другите да водят. Пресегнахме се, усетих свързването и след това то отпадна и избледня. Никога не бях усещал такова нещо в Умението. Постарах се да не позволя на изумлението да ме разсее. Копривка ни събра все едно че плетеше въже и отново се пресегнахме.