Гонитбата на Шута

Който би могъл да очакваш. Кралят и кралицата, лорд Сенч, лейди Кетрикен, аз. Лейди Розмарин. Ридъл, разбира се.

Разбира се? Последното име изобщо не изглеждаше очевидно за мен. И какво решихте?

За теб ли? Нищо. Имахме много други неща за обсъждане. Твоето положение заслужава цяла отделна среща само по себе си.

Та какво обсъждахте?

Съжалявам, че те нямаше. Резюмирането няма да предаде всички течения и вълнения. Лорд Сенч дойде с мисълта да упрекне кралицата за безразсъдното ѝ действие и смяташе, че може би аз съм ѝ повлияла. Кралица Елиания бързо изби тези мисли от главата му и се радвам да кажа, че и съпругът ѝ, както и лейди Кетрикен, бяха на нейна страна. Лейди Кетрикен след това заговори за дългата служба на Ридъл на Сенч, на теб, на Короната изобщо, и каза, че тъй като било напълно в нейната власт, той сега е лорд Ридъл на Кулата на Смърча.

Никога не съм чувал за Кулата на Смърча.

Очевидно съществува в по-старите карти на Планинското кралство, с различно име на планинския език. Имението сега е запустяло и може би е така от няколко поколения. Укрепленията може отдавна да са паднали. Но както изтъкна Планинската кралица, без голямо значение е какво има там. Сега той притежава титлата. Очевидно е било едно от владенията на брат ѝ и е стояло празно още преди неговата смърт. И каза, че „лорд“ не е правилен превод на планинското понятие за титлата, но и че това няма голямо значение. Ридъл притежава нужната готовност за саможертва заради други.

Седях и мълчаливо размислях над това. Горчивина, смесена със сладост. Кетрикен беше права. В Планините владетелите не се назоваваха крал или кралица, а Жертва или Саможертва. И от тях се очакваше да са готови на всичко, дори да приемат смъртта, в служба на онези, които управляват. Не беше ли направил Ридъл точно това, и то неведнъж? И въпреки това го бяха преценили за твърде низш по потекло, за да се ожени за дъщеря от рода на Пророка, та макар и дете на копеле. Отказвано му беше години наред. А сега внезапно разрешено. Защо бе отнело толкова много време? Гневът глухо изтътна в мен, като далечен гръм. Безполезен гняв.

Ще се ожените ли официално сега?

Ще се признае, че сме се оженили.

Беше в безопасност. Дъщеря ми и нероденото ѝ дете бяха в безопасност. Вълната на облекчение, която ме заля, трябваше да е стигнала до Копривка.

Толкова ли беше загрижен за мен?

Отдавна ме притесняваше, че не ти разрешават да се омъжиш. А когато Ридъл ми каза, че носиш дете, ами… Бил съм незаконното дете на Пророците в замък Бъкип, Копривке. Не бих го пожелал на никого.

Ял ли си днес?

Малко закуска. Една врана отмъкна останалото.

Какво?

Дълга история. Включва Уеб.

Гладен ли си? Ела да ядеш с нас.

Къде?

Високата маса. В Голямата зала. Едва потиснато веселие.

Би могло. Задържах мислите си в ума си и зареях поглед към стената. Как можех да направя това? Просто излизам от стаята, слизам по стълбището, влизам в Голямата зала и се настанявам на високата маса. Щеше ли да има място за мен? Щяха ли хората да ме зяпат и да си шепнат?

Импулсивно отпратих въпрос с Умението към Сенч. Трудно ли е да се излезе от лабиринта и на светло?