Господари на лъка

Миг по-късно група мародери го забеляза. Джи Джонг видя, че лицата им грейнаха при вида на грамадните бойни знамена около командирската шатра. Докато той се взираше в тях, дузина лъкове се огънаха по посока към него, другите ездачи дърпаха поводите, за да обърнат конете си. Все пак се намираха твърде далеч, нали? Стотици мъже от личната му гвардия стояха на пътя им, но те не можеха да спрат стрелите и генералът внезапно изпита ужас. Тези хора от степите бяха истински демони. Той беше опитал всичко, но въпреки това бяха дошли дотук. Мнозина бяха ранени, но сякаш не усещаха болка, опъваха лъковете си с кървави ръце и пришпорваха конете.

Една слабо изстреляна стрела го улучи в гърдите, заби се в бронята му и той изкрещя. Викът отприщи страха му, куражът окончателно го напусна и в следващия миг той викна на охраната, завъртя със сила коня си и се приведе ниско над шията му. Други стрели изсвистяха над главата му и убиха хора около него. Генерал Джи Джонг обезумя пред лицето на собствената си смърт, от самоувереността му нямаше нито следа. Заби пети в хълбоците на коня, препусна в галоп през редиците и остави гвардията зад себе си.

Не погледна надолу към облещените лица на войниците, които гледаха как ги изоставя. Мнозина хвърлиха оръжията си и побягнаха, следвайки примера му. Някои от по-бавните бяха съборени от коня му. Виждаше размазано от ледения вятър и знаеше само, че трябва да избяга от жестоките монголи и зверските им физиономии. Зад него армията изпадна в окончателен безпорядък и клането продължи с пълна сила. Войската на Чингис се изсипа върху имперските войници. Докато ръцете на дзинците едва въртяха оръжията, тя ги избиваше.

Старшите офицери на три пъти се опитаха да прегрупират хората си, но не успяха. Чингис вече се възползваше от по-широкото бойно поле и изпращаше отряди да ги разпердушинят. Когато и последните стрели на Джелме свършиха, в действие влязоха копията. Ударите им поваляха хората на земята. Чингис беше видял дзинския генерал да бяга и вече не усещаше ужасните си рани. Слънцето се издигаше все по-високо и по пладне императорската войска представляваше кървави планини от мъртъвци. Оцелелите се бяха пръснали във всички посоки, гонени по петите от победителите.

Докато бягаше, умът на Джи Джонг се освободи от вцепенението, което го бе лишило от смелост. Звуците на битката заглъхнаха в далечината, конят му препускаше в галоп по пътя за Йенкин. Той се обърна само веднъж към огромната маса сражаващи се мъже и усети горчилката на срама, примесен с ярост. Някои воини от личната му гвардия следваха генерала си, оставайки лоялни въпреки неговото бягство. Без да кажат нито дума, те се строиха около него и мрачната фаланга от стотина конници приближи портите на императорския град.

Джи Джонг разпозна яздещия до него — старши офицер от Баотоу. Отначало не можа да си спомни името му, мислите му препускаха несвързано. Градът растеше бързо пред тях и с огромно усилие на волята той се овладя и успокои разтуптяното си сърце. Луджан. Името му е Луджан, припомни си най-сетне.

Генералът се потеше в бронята си пред високите стени и рова около града. След хаоса и кръвопролитието всичко тук изглеждаше сънено, мирно, събуждаше се бавно за новия ден. Джи Джонг бе изпреварил всички вестоносци и императорът все още нямаше представа за ужаса, разиграл се само на двайсет мили от града.

— Искаш ли да бъдеш екзекутиран, Луджан? — попита той мъжа до себе си.

— Имам семейство, генерале — отвърна той. Беше пребледнял, разбра какво ги очаква.

— Тогава ме слушай и прави каквото ти казвам.

Генералът бе разпознат отдалеч и външната порта се спусна като мост над водата. Джи Джонг се обърна в седлото към хората си.

— Императорът трябва да знае — каза той. — Можем да контраатакуваме с градската стража.

Думите му оживиха умърлушените мъже и те се изправиха в седлата. Все още имаха вяра, че генералът им ще успее да намери изход от катастрофата. Лицето на Джи Джонг се бе превърнало в маска, докато минаваха през града. Чаткането на копитата по павираните улици му се струваше необичайно силно. Беше загубил. И нещо по-лошо — беше избягал.

Императорският дворец представляваше огромен комплекс, заобиколен от нечувано красиви градини. Джи Джонг се насочи към най-близката порта, която щеше да го отведе до залата за аудиенции. Запита се дали младият император е станал от сън в този час. Скоро след като научеше новината, щеше да бъде напълно буден.

Гвардейците се спешиха при външната порта и продължиха ходом по широката улица с липи от двете страни. Слугите ги посрещнаха и ги поведоха през дълга редица зали. Преди да застанат пред императора, пътя им преградиха войници от личната му гвардия.