Господари на лъка

Когато се върна с двете купи гъста черна течност, Кокчу си каза, че те му приличат на стадо якове в ден за колене — нещастни, облещили тъмни очи, неспособни да разберат какво става. Арслан задържа челюстта на сина си и наклони главата му, а Кокчу изсипа горчивата течност в гърлото му. Джелме се задави и закашля, пръскайки черни капки по лицето на баща си. Беше дошъл на себе си и Кокчу не се задържа около него. Пъхна полупразната купа в свободната ръка на Арслан и продължи нататък с другата. Чингис не биваше да умре, особено в сянката на Йенкин. Шаманът се изпълни със студен ужас при мисълта за такова бъдеще. Потисна страха си и влезе в гера, като наведе глава, за да мине през ниската врата. Увереността беше част от занаята му и той нямаше да позволи да го видят разтърсен.

Призори Хазар и Хаджиун излязоха навън, без да забелязват хилядите очи, вперени в тях. Хазар измъкна меча си, който още стоеше забит в гърдите на убиеца, и изрита главата му, преди да прибере оръжието в ножницата.

— Ханът жив ли е? — обади се някой.

Хазар изгледа уморено тълпата, без да познае кой беше проговорил.

— Жив е — рече той. Думите му тръгнаха шепнешком из множеството.

Хаджиун взе своя меч от земята и вдигна глава. С нищо не можеше да помогне на брат си в гера и може би затова кипна при вида на хората.

— Враговете ни ще спят ли, докато сме се събрали тук? — рязко рече той. — Не. Прибирайте се в герите си и чакайте вести.

Под свирепия му поглед воините се обърнаха първи и започнаха да си проправят път през жените и децата. Те също започнаха да се разотиват, като час по час се озъртаха през рамо.

Хаджиун и Хазар застанаха на стража пред гера, в който лежеше Чингис. Беше дошла и втората жена на хана Чакахай. Лицето й се бе превърнало в бледа маска на страха. Всички следяха каква ще бъде реакцията на Бьорте, но тя само кимна на принцесата, приемайки присъствието й. В тишината Хаджиун чуваше припяването на Кокчу вътре. Не му се искаше да се върне в зловонния гер, претъпкан от хора, които обичаха брат му. Собствената му мъка изглеждаше някак подронена от присъствието на другите. Пое дълбоко студен въздух, за да прочисти главата си.

— Нищо повече не можем да сторим — каза той. — Утрото наближава, а има неща, които трябва да обсъдим. Хазар, се поразходим.

Хазар го последва за да намерят място, където не можеха да ги чуят. Мина доста време, преди да се отдалечат достатъчно от лагера. Замръзналата трева хрущеше под краката им.

— Какво има? Какво искаш? — най-сетне попита Хазар и спря брат си с ръка на рамото му.

Хаджиун се обърна към него. Лицето му бе изкривено от мрачна ярост.

— Провалихме се. Не успяхме да опазим лагера. Трябваше да се сетя, че императорът ще прати убийци. Трябваше да поставя повече стражи да наблюдават стените.

Хазар беше твърде уморен, за да спори.

— Не можеш да върнеш времето — каза той. — Доколкото те познавам, подобно нещо няма да се повтори.

— И веднъж може да е достатъчно — рязко отвърна Хаджиун. — Ако Чингис умре, какво ще стане?

Хазар поклати глава. Не му се мислеше за това. Докато се колебаеше, Хаджиун го сграбчи за раменете и почти го разтърси.

— Не знам! — отвърна Хазар. — Ако умре, ще се върнем в Хенти и ще го оставим на ястребите и лешоядите. Той е хан, какво очакваш да кажа?

Ръцете на Хаджиун се отпуснаха.

— Направим ли това, императорът ще обяви голяма победа над нас.

Говореше сякаш на себе си и Хазар не го прекъсна. Изобщо не си представяше бъдещето без Чингис.

— Императорът ще ни види да отстъпваме — мрачно продължи Хаджиун. — След година всички градове ще научат, че сме поели обратно.

Хазар продължаваше да мълчи.

— Не разбираш ли, братко? Можем да изгубим всичко.

— Бихме могли да се върнем — с прозявка отвърна Хазар, беше ли мигнал изобщо? Не знаеше.

Хаджиун изсумтя.

— След две години те ще ни нападнат. Императорът видя на какво сме способни и няма да повтори грешките си. Имаме една-единствена възможност, Хазар. Не можеш да раниш мечка и да побегнеш. Ще те гони, докато не те настигне.

— Чингис ще оживее — заинати се Хазар. — Твърде силен е, за да не се справи.

— Отвори си очите, братко! Чингис може да умре като всеки друг човек. Ако това стане, кой ще поведе племената? Или ще гледаме как се разделят отново? Колко лесно ще бъде тогава на дзинската армия, щом тръгне по петите ни?

Хазар видя първите розови зари зад Йенкин в далечината. Посрещна ги с благодарност — струваше му се, че тази нощ никога не ще приключи. Хаджиун беше прав. Ако Чингис умреше, новият народ щеше да се разпадне. Старите ханове щяха да предявят правата си над враждуващите племена. Тръсна глава.

— Разбирам какво имаш предвид — каза той. — Не съм глупак. Искаш да те призная за хан.

Хаджиун не помръдна. Нямаше друг начин, но ако Хазар не разбираше това, новият ден щеше да започне с кръвопролития. Племената щяха да спорят за това дали да се махнат, или да останат верни. Чингис ги беше обединил. При първата проява на слабост хановете щяха да вкусят свободата и да направят всичко възможно, за да я запазят.

Пое дълбоко дъх.