Господари на лъка

— Да, братко — със спокоен глас рече Хаджиун. — Ако Чингис умре днес, племената ще се нуждаят от силна ръка на шията си.

— Аз съм по-голям от теб — меко рече Хазар. — И командвам толкова воини, колкото и ти.

— Но не ставаш за водач на цял народ. Много добре го знаеш. — Сърцето на Хаджиун бясно препускаше; много му се искаше да накара Хазар да го разбере. — Ако мислиш, че ставаш, аз ще положа клетва към теб. Военачалниците ще последват примера ми, а след тях и хановете. Няма да заставам срещу теб, Хазар, особено когато залогът е толкова голям.

Умората напусна очите на Хазар, докато обмисляше тези думи. Знаеше колко много струваше на Хаджиун това предложение. Идеята да поведе племената беше опияняваща — нещо, за което не бе мечтал никога досега. Изкушаваше го. Но той не беше човекът, който можеше да запази единен новия народ. Това го тормозеше като забит в петата му трън. Военачалниците щяха да се обръщат към него с очакване да реши проблемите, да намери изход от трудности, с които те самите не можеха да се справят. Щеше да му се наложи да планира битките и тържеството или разгромът щяха да зависят от думата му.

Гордостта на Хазар се сблъскваше със съзнанието, че брат му е по-подходящ за водач. Не се съмняваше, че Хаджиун ще го подкрепи изцяло, ако стане хан. Щеше да управлява хората си и никой нямаше да разбере за разговора, състоял се на това място. Също като Чингис, той щеше да бъде баща на всички.

Щеше да поеме отговорността да ги запази живи срещу древната империя, която искаше да ги унищожи.

Затвори очи и остави бляскавите видения да избледнеят в съзнанието му.

— Ако Чингис умре, ще положа клетва към теб, малки братко. Ти ще бъдеш ханът.

Хаджиун въздъхна изтощено и с облекчение. Бъдещето на народа им зависеше от доверието на Хазар в него.

— Ако той умре, ще унищожа с огън всеки дзински град и ще започна от Йенкин — каза той.

Двамата мъже погледнаха към извисяващите се стени на града, обединени в желанието си за мъст.

Джи Джонг стоеше на платформата за стрелци високо над равнината и монголския лагер. Духаше студен ветрец и ръцете му бяха измръзнали на дървения парапет. Той стоеше тук от четири часа и наблюдаваше племената, мъчейки се да открие някакъв знак, че убиецът е успял.

Най-после бдението му беше възнаградено. Сред герите се появиха светещи точки и Джи Джонг стисна парапета по-силно, а кокалчетата му побеляха, докато присвиваше очи към лагера. Тъмни сенки се носеха през трептящите кръгове светлина и сърцето на Джи Джонг се изпълни с надежда, представяйки си паниката долу.

— Умри — прошепна той, застанал сам на стражевата кула.

28.

Чингис отвори кървясали очи и видя двете съпруги и майка си до леглото. Чувстваше се ужасно слаб, а вратът му пулсираше. Посегна към него, но Чакахай хвана китката му, преди да докосне превръзката. Мислите му се влачеха едва-едва и той впери поглед в нея, мъчейки се да си спомни какво се бе случило. Спомняше си как стои навън, а около него тичат воини. Беше нощ и в гера бе все още тъмно. Една-единствена лампа прогонваше мрака. Колко време беше минало? Примигна бавно, напълно объркан. Лицето на Бьорте беше бледо и разтревожено, с тъмни кръгове около очите. Видя я да му се усмихва.

— Защо… лежа тук? — попита той. Гласът му беше съвсем слаб и трябваше със сила да избутва думите от устата си.

— Беше отровен — отвърна Хулун. — Дзински убиец те рани и Джелме изсмука нечистотията. Спаси живота ти.

Не спомена ролята на Кокчу. Беше изтърпяла припяването му, но не му позволи да остане и не пусна никого другиго. Всеки, който би влязъл, щеше завинаги да запомни сина й в безпомощно състояние, а това щеше да подрони авторитета му. Като съпруга и майка на хан, Хулун познаваше достатъчно добре хората, за да знае колко е важно това.

С огромно усилие Чингис се надигна на лакти. Сякаш очаквала точно този момент, болката затуптя в черепа му.

— Кофа — изстена той и се наведе настрани. Хулун едва успя да пъхне коженото ведро под главата му и той изпразни черната течност от стомаха си в серия болезнени спазми. От напъните главоболието стана почти непоносимо, но той не можа да ги спре, дори когато вече нямаше какво да изхвърли. Накрая се отпусна обратно в леглото и закри с длан очите си, за да се предпази от слабата светлина, която сякаш го пронизваше.

— Изпий това, синко — каза Хулун. — Още си слаб от раната.

Чингис погледна към купата, която тя приближаваше към устните му. Сместа от кръв и мляко бе твърде кисела, той преглътна два пъти и я отблъсна. В очите му сякаш имаше пясък и сърцето му биеше бързо, но мислите му най-сетне се проясниха.

— Помогнете ми да стана и да се облека. Не мога да лежа тук, без да знам какво става.

За негово раздразнение Бьорте го натисна обратно в леглото. Нямаше сила да я изблъска и се замисли дали да не извика някого от братята си. Неприятно му беше да се чувства толкова безпомощен.

— Нямам спомен — дрезгаво рече той. — Уловихме ли човека, който ми стори това?

Трите жени се спогледаха. Отговори майка му.