Господари на лъка

Шпионинът му помогна да облече копринената роба. Преструвките на Темуге го развеселяваха, но не можеше да се освободи от чувството за безсилие. Когато Чингис заповяда да се съберат туманите, той задуши силата на дребните ханове. Това не беше кой знае какво. Никой от тях нямаше реално влияние в лагера. Шпионинът бързо бе изоставил предишното си занимание и се погрижи да смени убития слуга. Скоростната промяна доведе до много опасности и той усещаше как напрежението му расте с всеки изминал ден. Все още смяташе Темуге за суетен и повърхностен човек, но трябваше да намери лост, който да го подмами към предателство. По-добър кандидат от него нямаше. Черната шатра трябваше да изчезне, но Чингис не биваше да научава за агонията на Йенкин. Шпионинът реши, че регентът го е натоварил с почти невъзможна задача.

Потънал в мислите си, той приготви горещия айраг и добави в него лъжичка от черната паста, като я остърга от дъното на гърнето. Видя, че Темуге не гледа, и я подуши, питайки се дали не е някакъв опиат. Благородниците в градовете пушеха опиум и изглеждаха пристрастени към лулите си точно както Темуге към питието.

— Запасите почти привършват, господарю — рече той.

Темуге въздъхна.

— Значи ще трябва да помоля шамана за още.

— Аз ще го сторя, господарю. Не бива да се безпокоиш за дреболии.

— Така е — отвърна поласканият Темуге. Пое чашата, отпи и затвори блажено очи. — Иди, но не му казвай какво правиш за мен. Кокчу е неприятен човек. Внимавай да не издадеш нещо, което си видял или чул в гера.

— По-лесно щеше да бъде, ако можехме да купим от него пастата със златни монети, господарю — обади се шпионинът.

— Кокчу не се нуждае от златото ти — отвърна Темуге, без да отваря очи. — Мисля, че единствената му страст е властта.

Пресуши чашата, като се мръщеше на горчивата утайка, но въпреки това се постара да я поеме до последната капка. Странно, но мисълта за празното гърне го тревожеше. Сутринта отново щеше да има нужда от съдържанието му.

— Иди при него още тази вечер, Ма Цин. Ако можеш, опитай се да разбереш как приготвя пастата, за да можеш да я правиш ти. Питал съм го, но на мен не ми казва. Той се радва, че все още ме държи по някакъв начин. Ако успееш да откриеш тайната му, няма да го забравя.

— Твоя воля, господарю — отвърна шпионинът. Тази нощ трябваше отново да иде до стената и да докладва. Имаше време да види шамана преди това. Всичко можеше да бъде от полза, а той бе постигнал твърде малко в лагера, докато Йенкин гладуваше.

30.

Това лято беше най-мирното в живота на Чингис. Щеше да бъде идеално време за почивка, ако не бяха извисяващите се стени на града, които изпълваха очите му всеки ден. Опитите на хана да възстанови формата си се спъваха от упоритата кашлица, която го оставяше без дъх и се влоши още повече, тъй като годината се оказа студена. Кокчу стана постоянен посетител в гера му със своя сироп от мед и толкова горчиви билки, че Чингис едва успяваше да го изпие. Лекарството носеше само временно облекчение. Чингис изгуби тревожно много тегло и костите му сякаш се белееха под нездраво жълтеникавата кожа.

През студените месеци Йенкин се издигаше пред него неизменен и солиден, сякаш се подиграваше на престоя му тук. Беше минала почти година, откакто бе спечелил битката при Гърлото на язовеца. Имаше моменти, в които беше готов на всичко, само да може да се върне в родината си и да възстанови силите си сред чистите хълмове и потоци.

Летаргията бе обхванала всички и Чингис едва вдигна очи, когато фигурата на Хаджиун запречи светлината при входа на големия гер. Щом видя изражението на брат си, той се поизпъна.

— Идваш с някаква новина, Хаджиун. Кажи ми, че си заслужава.

— Мисля, че си заслужава — отвърна Хаджиун. — Съгледвачите казват, че от юг идват подкрепления за града. Около петдесет хиляди войници и огромно стадо охранени говеда.

— Значи са се разминали с Хазар. — Настроението на Чингис се пооправи. — Или по някакъв начин са успели да му се изплъзнат.

И двамата знаеха, че войските биха могли да се разминат в две съседни долини, без да се забележат. Страната беше невъобразимо голяма и развихряше мечтите на мъжете, които бяха принудени да стоят на това място по-дълго, отколкото някога им се беше налагало.

Хаджиун с облекчение забеляза искрица от някогашното удоволствие у Чингис. Всеки можеше да види, че отровата в кръвта бе отслабила по-големия му брат. Дори сега, докато се опитваше да отговори, той получи нов пристъп на кашлица, от която остана без дъх, с почервеняло лице и вкопчен в централния стълб на гера.

— Градът сигурно отчаяно се надява те да се доберат до него — надвика Хаджиун кашлянето на брат си. — Чудя се дали няма да съжаляваме, че отпратихме половината си хора.

Чингис поклати мълчаливо глава и най-сетне успя да си поеме дъх. Мина покрай Хаджиун до вратата, изплю жилава храчка на земята и трепна, когато се опита да прочисти гърлото си.

— Виж това — дрезгаво рече той и взе един дзински арбалет, плячкосан при Гърлото на язовеца.