Господари на лъка

Темуге изстена, докато слугата му прогонваше несгодите на деня с масаж. Хората в Дзин имаха усет за цивилизация, на който не можеше да отговори никое от племената. Усмихна се сънено при мисълта как някой предлага на монголски воин да намаже прасците му с масло и да ги разтрие. Той щеше да го приеме като обида и да заблъска нещастния масажист като вълна в тепавица.

Отначало съжаляваше за загубата на първия си слуга. Човекът рядко се обаждаше и не разбираше нито дума монголски.

Въпреки това той показа на Темуге какво означава дневен график, така че работата да се върши без напрежение. Темуге започна да свиква с по-късното ставане и ежедневното къпане. Слугата му го обличаше и приготвяше лека закуска. До късно сутринта четеше докладите на подчинените си, а после се залавяше с въпросите на деня. Отначало загубата на този човек му изглеждаше истинска трагедия.

Въздъхна от удоволствие, докато новият слуга се трудеше над мускулите му и палците му потъваха дълбоко в плътта. Може би в крайна сметка загубата не беше чак толкова голяма. Старият Сен не разбираше нищо от масла и масаж, и макар присъствието му да бе успокояващо, новият говореше всеки път, когато му разрешеше, и му разказа всичко за дзинското общество.

— Много добре, Ма Цин — промърмори той. — Болката почти изчезна.

— За мен е удоволствие — отвърна шпионинът.

Никак не му харесваше да бъде масажист, но навремето беше изкарал почти година като страж на публичен дом и знаеше как момичетата караха клиентите си да се отпуснат.

— Тази сутрин видях армиите да напускат, господарю — безгрижно рече той. — Никога не бях виждал толкова много коне и хора на едно място.

Темуге изсумтя.

— Животът ми ще е по-лек, ако са по-далеч. До гуша ми дойде от техните оплаквания и препирни. Мисля, че същото се отнася и за брат ми.

— Ще се върнат със злато за хана, не се и съмнявам — продължи шпионинът. Започна да удря леко яките мускули на гърба, докато не намери друг възел, с който да се заемат пръстите му.

— Не ни трябва повече — измърмори Темуге. — Вече имаме цели каруци с монети, но май само дзинските наборници се интересуват от тях.

Шпионинът спря за момент. Това беше една от чертите на монголското мислене, които го объркваха. Темуге вече се беше отпуснал, но той продължи да го масажира, опитвайки се да разбере тази особеност.

— Значи е вярно, че не търсите богатство? — попита той. — Чувал съм да го казват.

— За какво ни е? Брат ми събира злато и сребро, защото има хора, които са алчни за такова имане. Но каква е ползата от него? Истинското богатство не е в меките метали.

— Само че с тях можеш да си купиш коне, оръжия, дори и земя — не отстъпваше шпионинът. Усети как Темуге свива рамене под дланите му.

— От кого? Ако една купчина монети може да накара някого да ни даде конете си, ние така и така ще му ги вземем. Ако има земя, тя пак ще е наша и ще я кръстосваме, както ни се хареса.

Шпионинът примигна раздразнено. Темуге нямаше причини да го лъже, но как щеше да го подкупи, ако не говореше истината. Опита отново, макар да подозираше, че е безнадеждно.

— В дзинските градове златото може да купи огромни къщи край езерото, изтънчени храни, дори хиляди прислужници. — Затърси други примери. На човек, роден в общество, което използва парите открай време, му беше трудно да обяснява толкова очевидни неща. — Може дори да купи влиянието и благоволението на силните хора, господарю. Редки произведения на изкуството, подаръци за съпругите. Златото прави възможно всичко.

— Разбрах — раздразнено отвърна Темуге. — А сега млъквай.

Шпионинът почти се отказа. Братът на хана не можеше да схване тази концепция. Всъщност разговорът го накара да осъзнае колко изкуствен е собственият му свят. Златото наистина беше прекалено меко, за да има каквото и да било реално приложение. Как така е станало толкова ценно?

— А какво става, ако поискаш коня на някого от племената, господарю? Да кажем, че е най-добрият кон от всички останали.

— Ако са ти мили ръцете, няма да се обаждаш повече — озъби му се Темуге.

Шпионинът заработи мълчаливо и след известно време Темуге въздъхна.

— Щях да му дам пет коня от по-лоша порода или два роба, или меч, изработен от добър майстор — каквото пожелае и в зависимост от това колко го искам. — Засмя се сънено. — Ако му кажа, че имам торба ценен метал, с който ще може да си купи друг кон, той ще ме посъветва да се пробвам с някой друг глупак.

Темуге се надигна. Вечерното небе беше чисто и той се прозя. Денят беше прекалено натоварен около организирането на заминаването на такова множество.

— Мисля, че тази вечер ще взема няколко капки от лекарството си, Ма Цин, за да спя по-добре.