Господари на лъка

— Виждал съм някои да опитват да отклонят подигравките с усмивка и дори с разни шеги, за да накарат другите да се разсмеят още повече. Постъпите ли така, никога няма да командвате. Изпълнявайте дадените ви заповеди, но пазете достойнството си.

Замисли се за момент.

— От този ден вие вече не сте деца. Това се отнася и за теб, Угедай. Ако трябва да се биете дори с приятел, свалете го колкото можете по-бързо и по-безмилостно. Убийте го, ако се налага, или го пощадете — но внимавайте да не останете длъжници на някого. Освен всичко друго, това предизвиква негодувание. Всеки воин, който вдигне юмрук върху вас, трябва да знае, че залага живота си и че ще изгуби. Ако не можете да победите веднага, отмъстете си после, дори това да бъде последното, което ще направите. Ще пътувате с мъже, които уважават само по-силните от тях, само по-коравите от тях. А най-много от всичко уважават успеха. Не забравяйте това.

Твърдият му поглед ги обходи и Угедай потръпна от студа в неговите думи. Чингис не се усмихна и продължи нататък.

— Никога не си позволявайте да се размеквате, защото един ден ще се появи някой, който ще ви отнеме всичко. Слушайте онези, които знаят повече от вас, и говорете винаги последни, нека другите чакат вие да им покажете пътя. И се пазете от слабите, които идват при вас заради името ви. Избирайте кои ще ви следват толкова внимателно, сякаш си избирате съпруги. Ако нещо ме е довело до положението да управлявам народа ни, то е именно това ми умение. Аз мога да видя разликата между перчещия се воин и истинските мъже като Субодай, Джелме или Хазар.

Презрителна усмивка докосна устните на Джучи, преди той да извърне поглед, и Чингис се постара да не покаже раздразнението си.

— И още нещо, преди да тръгнете. Внимавайте как пръскате семето си.

Джучи се изчерви, а челюстта на Чагатай увисна. Само Угедай изглеждаше объркан. Чингис продължи.

— Момчетата, които всяка нощ играят със себе си, стават слаби, обсебени от нуждите на тялото си. Дръжте ръцете си далеч и се отнасяйте към желанието като към всяка друга слабост. Въздържанието ще ви направи силни. След време ще си имате жени и любовници.

Докато трите момчета седяха и мълчаха смутено, той свали меча и ножницата си. Не го беше планирал, но това му се стори правилно, пък и искаше да направи нещо, което да запомнят.

— Вземи го, Чагатай — каза той и постави ножницата в ръцете на сина си.

Чагатай едва не я изпусна от изумление и радост. Той обърна дръжката с лъвската глава, за да отрази светлината, и бавно изтегли оръжието, което баща му бе носел през целия си младежки живот. Светнали от завист, очите на другите не се откъсваха от блестящия метал.

— Баща ми Есугей го носеше в деня, когато умря — тихо каза Чингис. — Неговият баща го поръчал по времето, когато вълците били врагове на всяко друго племе. Този меч е отнемал живот, но видя и раждането на един народ. Гледай да не го посрамиш.

Чагатай се поклони, останал без думи.

— Няма да го посрамя, господарю — отвърна той. Чингис не погледна побелялото лице на Джучи.

— А сега вървете. Щом се върнете при военачалниците си, аз ще надуя рога. Когато се видим отново, вие ще сте мъже и ще се срещнем като равни.

— С нетърпение очаквам този ден, татко — обади се неочаквано Джучи. Чингис вдигна светлите си очи към него, но не каза нищо. Момчетата не се сбогуваха помежду си и не се обърнаха назад, докато препускаха по твърдата земя.

Когато отново остана сам с Хаджиун, Чингис усети погледа на брат си.

— Защо не даде меча на Джучи? — попита Хаджиун.

— На татарското копеле ли? — озъби се Чингис. — Виждам баща му да наднича от очите му всеки път, когато го срещна.

Хаджиун поклати глава. Тъжно му беше, че Чингис е толкова сляп в едно-единствено отношение и тъй далновиден във всичко останало.

— Ние сме странно семейство, братко — рече той. — Оставиш ли ни сами, сме слаби и меки. Ако ни предизвикаш и ни накараш да мразим, ставаме достатъчно силни, за да отвърнем на удара.

Чингис го погледна въпросително и Хаджиун въздъхна.

— Ако наистина искаше да отслабиш Джучи, трябваше да дадеш меча на него — каза той. — Сега той ще те смята за враг и ще стане железен, също като теб. Това ли беше целта ти?

Чингис примигна, поразен от тази мисъл. Хаджиун беше прозрял болезнено ясно нещата и той не знаеше как да му отговори.

Хаджиун прочисти гърлото си.

— Съветите ти бяха интересни, братко — каза той. — Особено онази част с пръскането на семето.

Чингис замълча и продължи да гледа как далечните фигури се връщат при каретата си.

— Не виждам това да е навредило на Хазар — каза Хаджиун. Чингис се засмя и протегна ръка за рога. После стана на крака и изсвири продължителен нисък сигнал над равнината. Още преди да замлъкне, туманите се раздвижиха и хората му тръгнаха да завоюват нови земи. Копнееше да е с тях, но първо трябваше да види падането на Йенкин.