Читаем Господари на лъка полностью

Освен туманите Чингис отдели десет групи от по двайсет души, които да разучат новите земи. Отначало мислеше за тях като за бойни отряди, но Темуге го убеди да им даде по една каруца злато и награбена плячка. Брат му разговаря с командирите на всяка група и се погрижи всички да разберат, че задачата им е да наблюдават и трупат информация дори с цената на подкупи. Наричаше ги дипломати — термин, който бе научил от Вен Чао преди много години. С това и с много други неща Темуге цивилизоваше племената. Той осъзнаваше нуждата от това, въпреки че самите те не можеха. Мъжете „дипломати“ например далеч не бяха толкова радостни като онези, на които им предстоеше да завладяват градове.

Чингис беше махнал превръзките на врата си и всички виждаха дебелата кора и жълто-черната кожа около нея. Той вдишваше дълбоко студения въздух и кашляше в длан, щом го залееше вълна на слабост. Далеч не се беше възстановил, но и на него му се искаше да язди с останалите, дори с онези, от които се очакваше да приказват и шпионират, вместо да грабят. Хвърли раздразнен поглед към Йенкин, който се беше пльоснал като огромна жаба в равнината. Несъмнено в момента императорът беше на стената и наблюдаваше странното раздвижване на хора и коне. Чингис се изплю в посока към града. Запита се колко ли сезона ще издържат и настроението му се вкисна. Хаджиун приближи и слезе от коня си.

— Хората са готови — каза той. — Слава на духовете, Темуге не може да измисли с какво още да ги раздразни. Ти ли ще надуеш рога?

Чингис погледна излъскания съгледвачески рог, който висеше на шията на брат му. Поклати глава.

— Първо ще се сбогувам със синовете си — каза той. — Доведи ми ги.

Посочи към голямото одеяло на земята, върху което имаше кърпа с бутилка черен айраг и четири чаши.

Хаджиун сведе глава, скочи обратно в седлото и препусна в галоп към чакащите карета. Трябваше да измине доста разстояние, за да стигне до племенниците си. Всеки воин имаше два резервни коня в огромно стадо и утрото ечеше от тяхното пръхтене и цвилене.

Чингис изчака търпеливо Хаджиун да се върне с Джучи, Чагатай и Угедай. Самият Хаджиун остана настрана и следеше с крайчеца на окото си как Чингис седи с кръстосани крака срещу трите момчета на грубото одеяло. В тишината ханът напълни чашите с огненото питие, те ги взеха официално в дясната си ръка и подпряха лакътя й с дланта на лявата, показвайки, че не носят оръжие.

Чингис ги огледа и не намери никакъв недостатък в тях. Джучи носеше нови доспехи, които му бяха малко големи. Чагатай все още беше с онези, които беше получил като подарък. Само Угедай носеше традиционния подплатен с вата дел — беше едва на десет и още беше твърде рано да му се дадат истински доспехи, независимо колко бяха плячкосали в Гърлото на язовеца. Малкото момче гледаше чашата айраг с известни опасения, но отпи заедно с останалите, без лицето му да издава каквото и да било.

— Моите вълчета — усмихна се Чингис. — Всички ще сте вече мъже, когато ви видя отново. Говорихте ли с майка си?

— Говорихме — отвърна Джучи. Чингис го погледна и се зачуди на дълбоката враждебност в очите му. С какво бе заслужил подобни чувства?

Отговори на мрачния му поглед и се обърна към всички.

— Извън този лагер няма да бъдете принцове. Изрично го казах на военачалниците. Към синовете ми няма да има специално отношение. Ще пътувате като всеки друг воин и щом се стигне до бой, никой няма да тръгне да ви спасява само защото знае кои сте. Разбирате ли?

Думите му като че ли охладиха възбудата им и усмивките им изчезнаха. Кимнаха един по един. Джучи пресуши чашата си и я постави на одеялото.

— Ако бъдете повишени в командири — продължи Чингис, — това ще е единствено защото сте се представили като по-съобразителни, по-умели и по-храбри от другите около вас. Никой не иска да бъде командван от глупак, дори ако глупакът е мой син.

Замълча, за да осмислят думите му, като гледаше Чагатай.

— Вие обаче сте мои синове и очаквам да видя, че кръвта ми тече във всеки от вас. Другите воини ще мислят за следващата или за последната битка. А вие ще мислите за народа, който може да поведете. Очаквам да намерите хора, на които да можете да се доверите, които са готови да ви следват. Очаквам да давате от себе си много повече от всеки друг. Когато сте уплашени, крийте го. Никой няма да разбере, а каквато и да е причината за страха ви, тя ще отмине. Ще се запомни обаче как сте се държали.

Имаше да им казва много неща. Със задоволство забеляза, че дори Джучи попива всяка дума, но кой друг освен собствения им баща можеше да им каже как да управляват? Това беше последното му задължение към момчетата, преди да станат мъже.

— Когато сте уморени, никога не го споменавайте и другите ще си мислят, че сте от желязо. Не позволявайте на никого да ви се подиграва, дори на шега. Хората правят така, за да видят кой има силата да застане срещу тях. Покажете им, че не можете да бъдете сплашени, и ако това означава, че трябва да се биете — направете го.

— Ами ако ни се подиграва някой командир? — тихо попита Джучи.

Чингис го изгледа остро.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аббатство Даунтон
Аббатство Даунтон

Телевизионный сериал «Аббатство Даунтон» приобрел заслуженную популярность благодаря продуманному сценарию, превосходной игре актеров, историческим костюмам и интерьерам, но главное — тщательно воссозданному духу эпохи начала XX века.Жизнь в Великобритании той эпохи была полна противоречий. Страна с успехом осваивала новые технологии, основанные на паре и электричестве, и в то же самое время большая часть трудоспособного населения работала не на производстве, а прислугой в частных домах. Женщин окружало благоговение, но при этом они были лишены гражданских прав. Бедняки умирали от голода, а аристократия не доживала до пятидесяти из-за слишком обильной и жирной пищи.О том, как эти и многие другие противоречия повседневной жизни англичан отразились в телесериале «Аббатство Даунтон», какие мастера кинематографа его создавали, какие актеры исполнили в нем главные роли, рассказывается в новой книге «Аббатство Даунтон. История гордости и предубеждений».

Елена Владимировна Первушина , Елена Первушина

Проза / Историческая проза