Читаем Господари на лъка полностью

Хо Са прочисти гърлото си и Чен Юй погледна отново към него, като наведе глава на една страна.

— Пътуваме до Шизуишан — каза той. Хо Са поклати глава и бръкна за още монети. Чен Юй се загледа внимателно, щом чу звука на метала.

— Още три, за да ни откараш до Баотоу — каза Хо Са и му подаде парите.

Капитанът взе бързо монетите и със заучено движение ги наниза при другите.

— Още три, за да продължим нагоре по реката — рече той. Хо Са се мъчеше да се овладее. Вече беше платил повече от достатъчно, за да ги откарат до града. Съмняваше се, че мъжът ще му върне парите, ако реши да изчакат друга лодка.

— Вече получи достатъчно — твърдо рече той.

Чен Юй погледна надолу към пояса на Хо Са, където държеше парите, и сви рамене.

— Още три или ще ви изхвърля през борда — каза той.

Хо Са не помръдна и усети раздразненото объркване на Хазар. Сигурен беше, че всеки момент варваринът ще изтърси нещо.

— Къде ли ще се озовеш следващия път в колелото на живота? — промърмори Хо Са. За негова изненада Чен Юй явно не го беше грижа и само сви рамене. Хо Са поклати смутено глава. Може би беше свикнал твърде много с армията, където никой не помисляше да се противопостави на авторитета. Около Чен Юй витаеше самоувереност, която някак не се вписваше с дрипите му и мърлявата малка лодка. Изгледа го кръвнишки и му подаде монетите.

— Просяци не ходят в Баотоу — жизнерадостно рече Чен Юй. — А сега не се пречкайте на хората ми.

Посочи им купчината чували със зърно на кърмата при кормилото и Хо Са видя как Хазар се настанява върху тях, преди да успее да му кимне.

Чен Юй изгледа подозрително Темуге и Хазар, но монетите вече подрънкваха на връвта му. Заповяда да обърнат платното по вятъра и да прекосят реката на север. На лодката беше тясно за толкова много хора и нямаше никакви помещения. Хо Са предположи, че екипажът нощува направо на палубата. Тъкмо се отпусна, когато Хазар отиде до борда и с въздишка на облекчение се изпика в реката. Хо Са вдигна очи към небето, докато плискането във водата продължаваше сякаш цяла вечност.

Двама от екипажа посочиха към Хазар, размениха си обидни шеги и избухнаха в смях, като се тупаха по гърбовете. Хазар пламна и Хо Са побърза да застане между воина и екипажа, като го изгледа предупредително. Моряците ги наблюдаваха ухилени, но Чен Юй излая някаква заповед и те забързаха към носа, за да обърнат платното.

— Жълти псета — каза Хазар след тях. Чен Юй тъкмо се занимаваше с платното, когато го чу. Сърцето на Хо Са се сви, когато капитанът тръгна към тях.

— Какво каза? — попита той.

— Той е мюсюлманин — бързо отговори Хо Са. — Не говори цивилизован език. Кой може да ги разбере тези хора?

— Не ми прилича на мюсюлманин — отвърна Чен Юй. — Къде му е брадата?

Хо Са усети погледите на екипажа и този път всеки посегна към дръжката на ножа си.

— Всички търговци си имат тайни — отвърна Хо Са, без да извръща поглед от Чен Юй. — Какво ме интересува брадата му, щом мога да търгувам с него? Среброто си има свой собствен език, нали така?

Чен Юй се ухили. Протегна длан и Хо Са постави една сребърна монета в него с безизразна физиономия.

— Точно така — каза капитанът и се запита колко ли още монети има воинът в кесията си. Каквото и да разправяха, тези тримата не бяха търговци. Чен Юй посочи Хазар с мръсния си показалец.

— Значи е някой глупак, който ти се е доверил? Някоя нощ ще го изхвърлиш през борда с прерязано гърло, така ли?

За ужас на Хо Са дребният мъж прокара пръст през гърлото си, а Хазар го наблюдаваше с растящ интерес. Темуге също се мръщеше и Хо Са се запита какво ли е разбрал от размяната на думи.

— Не предавам никого, щом съм му дал думата си — бързо отвърна Хо Са, за да го разбере и Темуге. — И макар че определено е глупак, той е много опитен боец. Внимавайте да не го обидите, защото няма да мога да го удържа.

Чен Юй отново наклони глава на една страна, както му беше навик. Нямаше доверие на хората, които беше качил на борда, а високият и глупавият явно кипеше от гняв. Накрая сви рамене. Всички рано или късно заспиваха и ако му създаваха неприятности, нямаше да са първите, които ще изчезнат тихомълком от малката му лодка. Посочи им купчината чували и им обърна гръб. С огромно облекчение Хо Са се присъедини към другите двама на кърмата и се опита да се престори, че инцидентът не беше нищо особено.

Хазар продължаваше да е наострен.

— Какво му каза? — попита той.

Хо Са пое дълбоко дъх.

— Казах му, че си пристигнал от страна на хиляди мили оттук. Помислих си, че може никога да не е чувал за последователите на исляма, но явно е срещал поне един от тях. Смята, че лъжа, но няма да задава прекалено много въпроси. Все пак получи обяснение защо не можеш да говориш дзински.

Удовлетворен, Хазар се отпусна.

— Значи не съм ням — доволно рече той. — Не вярвам, че щях да издържа.

Легна върху чувалите и сбута Темуге, за да се настани по-удобно. Докато лодката се носеше нагоре по течението, Хазар затвори очи и Хо Са си помисли, че е заспал.

— Защо онзи прокара пръст през гърлото си? — попита Хазар, без да отваря очи.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аббатство Даунтон
Аббатство Даунтон

Телевизионный сериал «Аббатство Даунтон» приобрел заслуженную популярность благодаря продуманному сценарию, превосходной игре актеров, историческим костюмам и интерьерам, но главное — тщательно воссозданному духу эпохи начала XX века.Жизнь в Великобритании той эпохи была полна противоречий. Страна с успехом осваивала новые технологии, основанные на паре и электричестве, и в то же самое время большая часть трудоспособного населения работала не на производстве, а прислугой в частных домах. Женщин окружало благоговение, но при этом они были лишены гражданских прав. Бедняки умирали от голода, а аристократия не доживала до пятидесяти из-за слишком обильной и жирной пищи.О том, как эти и многие другие противоречия повседневной жизни англичан отразились в телесериале «Аббатство Даунтон», какие мастера кинематографа его создавали, какие актеры исполнили в нем главные роли, рассказывается в новой книге «Аббатство Даунтон. История гордости и предубеждений».

Елена Владимировна Первушина , Елена Первушина

Проза / Историческая проза